Ходини по буквите
Костас Монтис. „Господарят Батистас и останалото“. Роман. Превод Ирена Алексиева. ИК „Егмонт“, С., 2014, цена 12,90 лв.
Подбран и преведен от Яна Букова, томът на кипърския поет и кандидат за Нобелова награда Костас Монтис (1914-2004)“Кого живея?“, издаден от „Стигмати“ година след смъртта на автора, бързо възвърна смисъла на думата „култов“, включително с преизданията си. Днес „Господарят Батистас и останалото“ отговаря на въпроса кого всъщност живее Монтис – знаменитият кипърец „живее“ своя митичен прадед с венецианско потекло, господаря Батиста, „живее“ своите родители, рано починалите си братя... Самотата не е опасна, опасно е да свикнеш с нея, гласи епиграфът на книгата. Автобиографичният роман е завръщане в детството, но надали е за деца. Той се подрежда между най-сочните образци на балканската мемоаристика у нас и благодарение на преводачката, която събужда много думи за нов живот; езиковият колорит оплита красива предмодерна черга. Върху нея завързакът на семейството Костас, единственото оцеляло момче, развързва спомените си и споделя с читателите анекдоти от иначе безсъбитийното време на острова. В началото историческият фон сладко се мержелее, но тук по-важна е възможността на всеки да се сгуши в скривалището на детството, не само детството на Монтис, да се сгуши във всеопростителната митология на паметта. Писателят си дава сметка за това: „За децата книгата е като маса, като шкаф. Знаем ли кой е направил масата, знаем ли кой е направил шкафа? Питаме ли?“ И ако тук той скромно се отдръпва като автор, то в други страници, по повод военните „подвизи“ на своя баща, Монтис се пита: Тия ли деца си дошъл да убиваш, тате? Тия ли очички си дошъл да угасиш? Не ти ли мина през ум, че Господ не ще може да вижда без тях? Колкото и да знам, че си имал нужда от пари, какво ще правя сега, тате? Не допусна ли поне, че някой твой син след време може да пише стихове? Как да премълчи, как да го избегне?“ Но всъщност, колкото повече расте самият Монтис в спомените си, толкова повече се интересува от историята и конфузиите между бащи и синове – защото полуромеинът-полувенецианец Батистас приема исляма, а това значи, че се потурчва и става Туркобатистас, като и неговият син, левентът Антонелос, е принуден да сложи фес, за да се запази общественото положение на бащата. Крачката назад обаче се оказва две крачки напред – към постепенното националното възраждане на Кипър, невъзможно без досега с Европа.
Колкото повече расте, толкова повече Костас Монтис се превръща в своите митични предшественици и се вслушва в разказите на своята баба. А и колкото и да се опъват, устните й истории стават негов роман, който четем така, както сме чели Йовков, Елин Пелин, Чудомир и останалите в маргиналиите на канона. (Прочее, с тази книга по-добре се разбира стихотворението на Монтис „Паметници на герои“: Боя се от истинското им предназначение,/ боя се, че съществуват,/ за да поощряват и други да загинат. То, най-вероятно, е писано по време на поредното завладяване на Кипър от турците.)
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
