Кошмарът на къдравата коса
„Лоша прическа” (Pelo malo), 2013, Венецуела/Перу/Аржентина/Германия, 93 минути, сценарист и режисьор Мариана Рондон, продуцент Марите Угас, оператор Микаела Кахауаринга, музика Камило Фройдевал, в ролите: Бето Бенитес, Саманта Кастийо, Самуел Ланге Замбрано, Нели Рамос и др.
Награди: „Златна раковина” от Сан Себастиан, за режисуро и сценарий от Мар дел Плата, за женска роля (Саманта Кастийо), „Бронзов Александър” и на ФИПРЕССИ от Солун.
Разпространител за България - Арт Фест
Докато във Варна тече с пълна силна фестивалът на българския игрален филм „Златна роза”, в артистичните кина на София бихте могли да гледате латиноамерикански бисер. Не се случва често.
Джуниър (Самуел Ланге Замбрано) е 9-годишен. Расне в окаян панелен квартал на Каракас по времето на болния Уго Чавес. Баща му, дребен мафиот, е убит. Майка му Марта (Саманта Кастийо) пък е охранителка - красива и безработна. Братчето му е бебе.
Джуниър е любопитно дете. И самотно. От ужас да не стане гей, майка му дори не го докосва. Направо се държи грубо. Единствената му близка душа е трътлестото съседско момиченце. Терасата е тяхната наблюдателница към живота в отсрещните кутийки. Тъй като ваканцията е към края си, трябва да си направят снимка за училищната карта. Тя мечтае да изглежда като миска, той – с права коса като поп певец. Не може да понася мулатската си къдравост. Чернокожата му щура баба го поощрява. Заедно пеят и танцуват. Джуниър е свидетел на униженията на майка му, само и само да я върнат на работа. А той все няма пари за снимка...
Пунктуално и витално взряна в детайлите, Мариана Рондон разказва минималистична история за самотна майка с деца. Разстила действието съзерцателно, деликатно, дифузно. Гради колизии в естествена среда и с темпераментен лаконизъм. През окуляра на Джуниър обглежда разни аспекти от венецуелското живеене: социални, религиозни, етични, културни... Актьорите са адекватни, а малкият Самуел Ланге Замбрано е фантастичен – героят му е и сладък, и решителен, и раним.
Филмът е нежен и озъбен, автентичен и остроумен. Прекрасен. Изгражда образа на съсипано до патология общество, където наивността и виталността се състезават в надмогването на безнадеждността. Създаден е в традицията на най-доброто латиноамериканско кино, което успява всяка година да ме омае в Ротердам.
Прочее, там, в световната Мека на безкомпромисния кинематографичен радикализъм, венецуелката Мариана Рондон (1966) прави впечатление още с пълнометражния си дебют „Половин час след полунощ“ (1999), заснет заедно с Марите Угас. Тя е учила анимация в Париж и завършва кинорежисура в Сан Антонио де лос Баньос, Куба. Преди „Лоша прическа“ създава „Пощенски картички от Ленинград“ (2007), който има 23 международни награди. Подобно на своите събратя от новото латиноамериканско кино, Мариана Рондон съумява да претвори по магичен начин безпризорността на живеенето. Да извади смисъл и от най-незначителния детайл. Да вдъхне човечност и в най-омерзителната ситуация. При това – без капка сантименталност. Неслучайно „Лоша прическа“ има „Златна раковина“ от Сан Себастиан.
Не пропускайте шанса да видите този темпераментен филм. Дори семплата песничка ще се загнезди в подсъзнанието ви.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
