Български  |  English

Глас от Тибет

 
Ма Дзиен е роден в Циндао на 18 август 1953 г. Работи като чирак в часовникарска работилница, художник на пропагандни пана и фотожурналист. На 30-годишна възраст напуска работа и пътува из Китай в продължение на три години. През 1987 г. написва посветения на Тибет сборник разкази "Изплези си езика", забранен в Китай като "вулгарна и неприлична книга, която позори образа на нашите тибетски сънародници". През същата година Ма Дзиен се премества в Хонконг като дисидент, но продължава да пътува до Китай, където подкрепя протестиращите на площада Тянанмън през 1999-а. След преминаването на Хонконг в китайско владение заминава за Германия и после за Великобритания. Понастоящем живее в Лондон със своята партньорка и преводачка Лора Дрю. Автор е на пътеписа „Червен прах”, носител на наградата Томас Кук, наречен от списание „Тайм” „китайския еквивалент на "По пътя" на Джак Керуак“; на сборника с разкази "Изплези си езика" (1987) и на романите "Майсторът на фиде" (2004) и "Пекинска кома" (2008), определян от критиката като „шедьовър... епична, но интимна творба, която заслужава да бъде призната за най-великия роман за Тянанмън“ (Файненшъл таймс). Нобеловият лауреат Гао Синдзиен определя Ма Дзиен като „един от най-важните и смели гласове в китайската литература“. Книгите на Ма Дзиен са забранени в Китай. На български е познат и с преведената от Ангел Игов от английски книга „Майсторът на фиде” („Жанет 45”, 2011).
 
Разговор с Ма Дзиен
 
- Какво се пренесе от опита ви на художник в литературата?
- Започнах да уча рисуване на осем години, така че визуалното постави началото на моето изучаване на обществото и човешките образи. Когато седна да пиша, винаги първо си нахвърлям няколко скици на картините, които имам в главата си. При самото писане се движа по изображенията — описвам ги едно по едно. Според мен, визията е в ядрото на писмените знаци, особено цветовете - когато намериш тоналността на един разказ, става ясно кои думи не се вписват в него. Разказите, всъщност, са четими образи.
- Какво е мястото на женските персонажи във вашите разкази?
- Аз съм писател мъж, така че мъжете рядко ме привличат като цел. Жените са доживотната опора на мъжете. Те им дават живот и страст. Живот без тях би бил напълно безинтересен. Ако отидете в Египет или в други ислямски държави, ще забележите, че жените са целите обвити в плат и улиците са лишени от очарователната гледка на ходещи жени — остават само разни мъже с наргилета, в което няма никакъв вкус. Книгата ми “Изплези си езика, или пусто”[1] първоначално беше със заглавието “Изплези си езика, или не е за жени”, за да напомни на хората, че единствено светът, в който има жени, е красив и единствено в него има и истина, и цивилизация. Всяка религия или политическа система, която потиска жените, е грозна.
- Как природата на Тибет променя отношенията между хората?
- През 1985 г. организирах изложбата “Земните ресурси на Тибетския район” и тогава узнах с колко богат природен ресурс разполага Тибет. Само че там надморската височина е над три хиляди метра, което предопределя тежкия живот и малобройното население. Разработването на природните ресурси естествено подобрява живота на хората, но цената за това е унищожението на платата, което ще повлияе верижно и на биологичните видове в провинциите Съчуан, Гансу и Юннан. Последиците ще са непоправими. Излиза, че такива райони е по-добре да останат рядко населени. Китайските мигранти биха могли да се концентрират в Лхаса, а не в името на прогреса да се установяват из цял Тибет. Сплотените от будизма тибетци пазят всяко хълмче и всяка тревичка, вярват в Далай лама, богати и бедни не влизат в конфликти. Миряните, за които всичко притежава душа, пазят хармонията с природата, а тибетците, които не са будисти, се покитайчват - това са атеисти, чиято най-голяма цел в живота е модернизирането на Тибет. Враждебните отношения между тези два типа хора вече е превърнало Тибет в огромен затвор. Саможертвата на онези над сто тибетци, които се самозапалиха[2], е в името на опазването на Тибет.
- Как бихте посъветвали своите герои да се справят съм самотата?
- Когато сме с отворени очи, ние виждаме другите, а едва когато ги затворим, виждаме себе си. Самотата ни дава достъп до вътрешните ни светове и това усещане не бива да липсва в ничий живот. Аз все придърпвам персонажите си към сферата на самотата, за да видят себе си - само така става възможно да споделят живота си с другите.
- Дали причудливото за нас е причудливо и за тибетците?
- Атеистите няма как да разберат душевния живот на тибетците. Затова именно се появява усещането за “причудливост”. Аз живея в Лондон вече четиринайсет години и също не мога да разбера жените с покрити лица, които седят в Макдоналдс, открехват черния плат и отхапват от хамбургера си. Недостигът на кислород в платата често поражда халюцинации и всичко става съвсем смътно. Тибетците обитават пространството между боговете и хората. Животът и смъртта там съвсем не са важни.
- Какви духовни послания не искате да спестява вашата стилистична пестеливост?
- Пестеливостта в писането е резултат от трезво отношение. Тя е личното ми изискване при разказването на конкретната история: без празни приказки. Винаги подхождам с представата, че читателите са умни - те знаят какво трябва да усетят в литературата и това в никакъв случай не съм аз. Когато писателят изчезне от историята, влиза читателят. Аз не съм интерпретатор, така че тъкмо пестеливостта е духовното послание.
- Има ли разлика в отношението към човешкото тяло и, редом с това, към човешкия труп между културите на Тибет и на Китай?
- Китайските даоисти желаят да постигнат безсмъртие на тялото, понеже с него ще яхнат магарето и ще се издигнат в небето[3]. Конфуцианците смятат, че животът и смъртта са предопределени от небесата - докато е живо, тялото трябва да е здраво, след като умре, се заравя в пръстта и там остава в покой. Будистите възприемат тялото като затвор от плът и погребването след смъртта за тях е освобождение - едва тогава душата може да се възкачи на небето. Ако обаче тялото не бъде изядено, това е доказателство, че човекът е бил грешен, тоест, душата му няма как да се издигне. Във всеки случай, смъртта е абсолютното изчезване на човека от обществото.
- Вие пишете за маргинали. Възможен ли е свят без тях?
- Дребните персонажи, които живеят встрани, представляват тази страна на обществото, която получава най-малко внимание. Точно като обратната страна на монетата. Това е причината писателите да извикват маргинали в творбите си, да им предоставят екзистенциално пространство, да пораждат съпричастност у читателите и така маргиналното да получи заслужена грижа. Ако маргиналите изчезнат, ще изчезнат и писателите, които са измислени, за да запълват душевните празнини на човечеството.
- За какво западният човек изплезва език пред съвременен Китай?
- Докато пишех “Изплези си езика”, на ума ми бяха китайските лекари, които при преглед най-напред карат пациента да си покаже езика. Това беше моят размисъл върху Тибет: в Будисткото царство вече нямаше никакъв Буда - той не беше съумял да спаси самия себе си, камо ли цял народ. Питах се от какво се беше разболяла тази земя. Сега западният свят е застрашен от цивилизационен упадък заради икономическата криза, а тя е резултат от скоростното развитие на китайската икономика, която завзе производствата на всички държави в Европа и Америка. Основе ли Китай десет предприятия, значи на Запад ще фалират десет предприятия. Възможност за развитие би имало само ако Китай забави темпото. Така че, сега е моментът, в който западният човек да се изплези на Китай.
Въпросите зададе Марин Бодаков
Превод от китайски Стефан Русинов
 


[1] Пълното оригинално заглавие на сборника на Ма Дзиен. Б. пр.
[2] От февруари 2009 г. досега над 120 души, основно монаси и монахини, включително непълнолетни, от манастири в Тибет, Непал, Индия и провинция Съчуан се самозапалват в знак на протест срещу китайската окупация. Над 100 от самозапалилите се загиват. Б. пр.
[3] Реминисценция към легендарен безсмъртен герой, който се издигнал в небето, яхнал нефритено магаре. Основателят на даоизма Лаодзъ също обикновено е изобразяван на гърба на магаре. Б. пр.
още от автора


Ма Дзиен. Отвъд е отвътре
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”