Скандинавците като майстори на изящен баланс
Безпокойството във връзка с кризата в Източна Украйна в последните дни се засили заради твърденията за реално руско нахлуване там и предупрежденията на НАТО, че е готов да изпрати в този район сили за бързо реагиране, наброяващи 4 000 души. Събитията продължават да се развиват и ние зададохме въпроса какво може да означава това за Русия и за нейните отношения със съседите й. Владимир Путин се опитва просто да защити интересите на своята страна или днес сме свидетели на това как руският неоимпериализъм набира сили?
Финландия. В руската народна памет отношенията между Русия и Финландия се изграждат на основата на взаимното уважение от времето, когато Финландия получи независимостта си от своя източен съсед през 1917 година. Руснаците, които живеят в западните и северните райони на страната си, като цяло се отнасят доброжелателно към чистата окръжаваща среда и добре организираното общество на своя съсед, виждайки във Финландия добро място за живот. Това чувство на постоянно (дори и да е въображаемо) възхищение придава особен оттенък на отношенията между двете страни.
След разпада на Съветския съюз тези отношения си остават стабилни. Причината за това е не само двустранната дипломация, но и руската средна класа, която посещава Финландия като туристи – въпреки че в последните години стагнацията в Русия в немалка степен пречи на туристическия обмен. Обществената финландска телевизия предава в ефира си всеки ден новини на руски език. Във Финландия, чието население е 5.5 милиона души, живеят повече от 66 000 рускоезични.
Дължината на руско-финската граница е 1300 километра. През 1809 година става автономно Велико княжество, а в 1917 година – независима държава. След Втората световна война финландските президенти Юхо Паасакиви и Урхо Кеконен разработиха външната политика на неутралитет като средство за запазване на независимостта и пространството за маневриране в международните отношения по времето на Студената война.
Това означаваше ограничаване на отношенията с евроатлантическите институции в рамките на икономическите съглашения, неприсъединяване към военни съюзи и съгласие за дейността на комунистическата партия в страната. Тази политика се запази чак до времето, когато през 1989 година Съветите загубиха контрола над Източна Европа. От 1955 година Финландия е член на Северния съвет и на ООН, а от 1995 година е член на Европейския съюз. Страната не е член на НАТО, обаче през 1994 година Хелзинки се присъедини към неговата инициатива „Партньорство за мир” и участва активно в операциите на алианса.
Финландия е една от умерените страни членки на Европейския съюз, които се стремят да сложат край на руския натиск над Украйна с методите на убеждението и сътрудничеството. Тя не взема участие в подстрекателската реторика срещу Кремъл, но заедно с това заявява своя интерес за бъдещето на Украйна. Финландия демонстрира готовност да даде своя принос в общите позиции на Европейския съюз по въпроса за санкциите въпреки съществуващите опасения, че те могат да навредят на търговията й с Русия. В страната се разгоряха остри дебати по повод втория кръг санкции на Европейския съюз, въведени през септември. В резултат от тях, отговорните за приемането на решенията лица заявиха готовността си при необходимост да поддържат суровите санкции, като главният им приоритет обаче ще бъде да не се нанесат вреди и да се работи за процеса на деескалация на напрежението.
Дипломатическите отношения между Русия и Финландия са такива, че когато Москва има нужда да обсъди международните работи, видени от западна гледна точка, тя може да говори с Финландия. Подобна възможност за разговори се е създавала през годините с методите на активната дипломация и в последно време за този процес също активно работиха заемалият дълго време поста президент на Финландия Таря Халонен (2000 – 2012 г.) и министърът на външните работи Ерки Туомиоя.
Ринна Куллаа
Норвегия. Норвегия и Русия имат обща граница, имат общи интереси и проблеми, както всички арктически държави. Норвегия обаче е член на НАТО, при това една от държавите учредителки на тази организация, а от 1 октомври представител на тази страна ще стане генерален секретар на Северноатлантическия алианс. Оптималният начин на действие при такива сложни взаимоотношения се състои в строгото разделение между двете позиции.
Границата между двете страни не е особено дълга, тя е само 200 километра в слабонаселената тундра на крайния Север. Въпреки всичко, границата е наблюдавана сериозно. Един от десетте норвежки военни гарнизони Хойбуктмоен изпълнява основно задачите по наблюдение на границата и осигуряването на контрол върху нея. Норвежкото военно разузнаване също отдава особено значение на следенето на Русия. В тази страна разузнавачите учат само два чужди езика – арабски и руски.
Независимо от щателното наблюдение, многогодишните традиции и някои дипломатически успехи обезпечават приятелско взаимно съществуване. Кризите – когато се случват с цялата си неизбежност – се разрешават тактично и много внимателно. Предсказуемите бъдещи проблеми, като експлоатацията на ресурсите в района на морската граница, например, също се урегулират изпреварващо, с методите на справедливата и спокойна дипломация.
Но извън рамките на това регионално добросъседско сътрудничество, Норвегия практически е неизменно на страната на своите натовски и западни съюзници. Така например, нейното Министерство на външните работи, заедно с НАТО, осъди Русия за анексията на Крим.
Такива различия в подходите към политиката на добросъседство и към глобалните въпроси по отношение на Русия не може да не предизвикват проблеми. Освен всичко друго, по всяка вероятност ни чака засилване на напрежението във връзка с добива на полезни изкопаеми от арктическата ледена шапка, тъй като в тези ширини сблъсъкът на интереси е неизбежен. Засега регионалното сътрудничество се смята за взаимоизгодно, обаче международните въпроси все по-често пречат на този изящен баланс на въже.
Пол Буварп
Ринна Куллаа е изследовател в областта на съвременната европейска история и международни отношения в университета в Ювяскюля.
Пол Буварп е кандидат на науките в Училището по международни отношения към университета „Сейнт Андрюс”.
The Conversation, 29 септември 2014
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
