Ходене по буквите
Мо Йен. „Промяната”. Превод Надя Баева. Консултант София Катърова. ИК „Колибри”, С., 2013, цена 12 лв.
„Промяната” не е сред прочутите творби на китаеца. В автобиографичния слог надали ще намерим опората на древната китайска литература и устната традиция, заради която Нобеловият комитет го възнагради през 2012 г. Тази кратка книга дори не е автобиография: тя следи внимателно житейските истории на Мо Йен и двама негови съученици, през които очертава промените в днешен Китай и в собствените им гледни точки към него. Колкото и да е пестелив, Мо Йен не скрива пътя си от крайната бедност към номенклатурата. Той разказва суровата и пресметлива история на замогването (Хъ Джъ’у), но не забравя и плахото достойнство на съкрушението (Лу Уънли). Всъщност, чудесата тук – като това знаменит камион от детските му години да стане реквизит в „Червено сорго”, световноизвестния филм по сценарий на Мо Йен – се дължат на едно изначално примирение. Примирение, което знае, че в „поведението на всеки гамен има героична страна, а в поведението на всеки герой – гаменски нотки”. Затова тайно се пълним със състрадание към новобогаташа Хъ Джъ’у, който не успява да се събере с любимата си Лу, въпреки успехите си. И още по-добре разбираме самия Мо Йен, който казва за себе си като писател: „Най-големият страх на един шарлатанин е да не срещне съселянин или по-лошо – бивш съученик”. Много, много проста, но не и шмекеруваща книга. Тепърва ще учим на един чин с Мо Йен големите му, сравнявани с Фокнър и Маркес, романи, които очакваме в превод на Петко Хинов и Стефан Русинов. (А на 27 септември Мо Йен стана почетен доктор на Софийския университет. Словото му на церемонията в Аулата на университета ще публикуваме в следващия брой.)
Цветан Тодоров. „Интимните неприятели на демокрацията”. Превод от френски Деница Иванова, Деница Кателиева, Катерина Заркова. Редактор Стоян Атанасов. ИК „Изток-Запад”, С., 2013, цена 14 лв.
„Възможно е някой ден европейската костенурка да изпревари зайците, които днес тичат пред нея – особено ако се окаже, че са сбъркали посоката”, ни обнадеждава Цветан Тодоров в заключението на тази книга, на която неведнъж се позова в краткото си софийско изказване на 23 септември т.г. Всъщност, неприятелят е в нас, както той ни убеждава в панорамата от Августин и Пелагий до Ирак, Либия и Афганистан, неприятелят е собственият ни месианизъм, благодарение на който изнасяме извън своите общества демокрация под формата на бомби и НПО. „Не можем да налагаме доброто на другите, дори когато сме искрено убедени в своето превъзходство”, казва големият хуманист, „Провидението не решава нашата съдба, а бъдещето зависи от волята на хората”. (Тук неизбежно си припомних разказа на Георги Господинов „Кристин, която маха от влака”: „Не можеш да се намесваш в живота на хората дори с едно помахване с ръка. Понякога, без да искаш, се превръщаш в съдбата им.” Неговата героиня обаче не вярва в „глупости” и „ужасии” – и здравата се натриса с „добронамереността” си в живота на случайни хора.)
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
