Неизвестен ръкопис
на последното Яворово стихотворение „Невинност свята…”, посветено на Мина
Известно е, че стихотворението е без заглавие, непубликувано приживе. Михаил Арнаудов му дава име по първия стих – „Невинност свята”. По правилата на текстологията стихотворението би трябвало да се издава така, както е оставено от автора – без специално заглавие.
В „Събрани съчинения” на Яворов от 1959 г. редакторът е отбелязал: „Публикувано е за пръв път от Михаил Арнаудов в книгата му „Из живота на П. К. Яворов. Нови приноси към биографията и характеристиката на поета”, С. 1934, с. 89. Арнаудов отнася стихотворението към 1910 г., към времето на „Парижкия дневник”[1].
Ето първата публикация на стихотворението, разчетено от Арнаудов по оригиналния ръкопис, запазен у д-р Найден Найденов, племенник на поета[2]. Най-вероятно „неизвестният” ръкопис е същият, по който Арнаудов е разчел стихотворението.
Невинност свята
Невинност свята – орхидея/ На звездни самоти…/ Иди, мечта, иди при нея, -/ Идете, хиляди мечти!// И нека в нейната обител/ Най-смелата от вас/ Замести ангела-хранител:/ Да бди тревожно всеки час.// И там – смирени монахини/ С наведени очи –/ Богослужете дни, години:/ Сред благовонност и лъчи…// Иди, мечта, - мечти, носете/ Сняг – лилии в ръце…/ На макът кървав цветовете/ Остават в моето сърце!
В прекрасния си анализ на това стихотворение Михаил Неделчев разкрива неговата уникалност: своеобразна памет и завършващ „компендиум” - еманация на цялата Яворова поезия, то е построено на преобръщане и финално затваряне на смислите[3]: ”Веднага, още при първо четене, можем да отделим няколко ключови образа: “Невинност свята”, “орхидея”, “звездни самоти”, “мечта/мечти”, “ангел-хранител”, “сняг-лилии”. И естествено, “макът кървав” в “моето сърце”! Наистина имаме усещането за нещо вторично спрямо цялата Яворова поезия; това стихотворение се възправя срещу нея, съотнася се към огромния корпус на “Подир сенките на облаците” като едно към едно – някак смислово равноправно, независимо от разликата в обемите. В „Невинност свята - орхидея” имаме обобщение и сложна трансформация на ключови образи; осъществено е чрез преобръщане [и] финално затваряне на смислите”.
Ръкописът е особено ценен поради факта, че това е последното стихотворение, което Яворов е написал – отвъд чертата на смъртта. И то е посветено на Мина. Ръкописът съдържа важни чернови варианти, особено в самия край - поанта на стихотворението. Разчитането на този предходен текст потвърждава със силата на документа интерпретацията на изследователя на Яворов Михаил Неделчев.
Но в ръкописа като в палимпсест могат да се разчетат и варианти, които придават друг, по-дълбинен смисъл на това последно Яворово стихотворение. С малко, но съществено, те се различават от досегашните интерпретации. Черновите вариации разкриват болезнено съкровен, скрит досега имплицитен пласт, съхраняващ съдбовно важен психобиографичен контекст и дълбок философски смисъл.
Дата няма, но в долния десен край на гърба на ръкописа се забелязва някакъв знак, много неясен, който се разчита като „25 юли 10-та”. Ако разчитането е правилно, което е много вероятно, защото Мина си отива в нощта на 12 срещу 13 юли, датирането допълва и уточнява твърдението на Арнаудов, че ръкописът е част от Парижкия дневник.
Стихотворението е написано непосредствено след шока от смъртта на Мина, но преди дневника, представлява преход към Философско-поетическия дневник. За него Яворов споменава едва на 24 октомври 1910 в писмо до д-р Кръстев: „И още по-често ми се струва, че някак си… не съм с ума си…поради въпросите, които искам да разреша”.
Стиховете от 1-9 са без никакви поправки. Но в третия стих (9-12) почти всяка дума е поправена. Този стих превръща поезията в храм - в богослужение – високо „в звездни самоти”. Чернови вариант на стих 3:
И там - набожни монахини/ С приведени очи -/ Шепнете много дни, години:/Доде невинната мълчи…
Черновият край на текста - сърцевина на това феноменално, отвъдно стихотворение, овеществява метафората и вгражда в смисловите му пространства друго, съкровено съдържание, ако се разчете подтекстовата образност и асоциациите, които предизвиква. Изоставеният стих е много по-силен. По всяка вероятност, изоставен е по етични съображения.
На макът кървавъ цветовете/ Свидетели вдънъ моето сърце…
Така, както е публикуван последният стих „Остават в моето сърце”, образността е по-обща и говори по-сдържано, движи се към високата, мистична, безплътна и почти призрачна стилистика на Парижкия дневник. Изразът „вдън моето сърце” е неправилно разчетен като „в моето сърце”. Съвсем очевидно е графично, че това е друга дума, четирибуквена, но последната буква „н” не е изписана докрай. „Вдън” е характерна Яворова дума, внушава изключителната дълбочина и интимитет на чувството. В ритмическо отношение подчертава ритъма, а не го нарушава.
Пределно ясно е, че „пряснокървавите” (в други стихотворения) цветове на мака са „свидетели” на нейната невинност. И тъкмо тези „свидетели” -на нещо, което явно има сакрален смисъл за Яворов - съкровено до съкрушение - ще бъдат пазени в дълбините на сърцето… Любовта се е докоснала до абсолютното – до мистерията на смъртта. Насилствено прекъсната в апогея си, още неосъществена – тя остава завинаги. Неутолима. И затова - вечна.
Явно е, че с тези поправки Яворов е искал да излезе извън конкретността на преживяването, издигайки го до по-висок и извънвременен, краен символ - субстанция. Докосване до мистерията на съдбовността, до тайнството на абсолютното – до „края на всички краища”: „Струва ми се, че аз стоя в началото на времето – и това начало е един край. И краят е самото начало…”
Пожелал е да опази - в „звездни висоти” - сакралното пространство между двамата: - и свят, и храм…
13 юли 2014
Тя мина. Мина.
[1] Кацкова, Лилия. Бележки //Яворов, П. К. Събрани съчинения, т. 1, 1959, с. 459.
[3] Неделчев, Михаил. Трагическият диалог Яворов – Мина през 1910 година. Биографически етюд //http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/node/1754.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
6 - 27.07.2014 05:32
От: Неда Божанова
Когато се цитира ръкопис, той се цитира по оригинала, дори с грешките, защото и те имат значение.
5 - 26.07.2014 19:43
komentar na komentara
komentar na komentara
От: Милена Беновска
Коментар, достоен за съжаление, буквоедски отвсякъде. Важното е, че чрез "Култура" добива гражданственост факт, слабо известен...извън буквоедските среди.
4 - 26.07.2014 10:39
От: Евелина Белчева
Може би не е написано достатъчно ясно, но в текста е казано, че се цитира първата публикация на стихотворението, разчетено от акад. Михаил Арнаудов и публикувано точно по този начин в книгата му „Из живота на П. К. Яворов. Нови приноси към биографията и характеристиката на поета”, 1934, с. 89.
3 - 26.07.2014 07:13
От: Вероника
Ръкописът може да се види в хартиеното издание на "Култура". Разбира се, стихове не се цитират слято, но техническите възможности са такива.
2 - 26.07.2014 07:04
От: Вероника
Уважаеми г-н Божков, тук става дума за РЪКОПИСА. Така е написано от Яворов, но тук няма техническа възможност да се предаде точно, както и ятовата гласна.
