Журналистика за гъби
Никой вече не си играе на дребно да сравнява парчетата градушка с яйце и орех като Яворов. В годината на Григор Димитров телевизиите описваха сполетялото София нещастие с топчета, големи колкото тенис топка. Никой не преувеличаваше последиците от природното явление. Всички питаха можеше ли да се предотврати. Репортери газеха насред столичните локви и сочеха виновни. През това време в „Ничия земя“ по „Нова тв“ ни говори охранителят на Ахмед Доган – Ерол Челеби. Идат избори и по телевизиите хората „проговарят“. От зрителите ще зависи да преценят кой преувеличава в този телевизионен прощъпалник.
Има телевизии обаче, чиито зрители, вместо за глигани, като в стария виц, са целогодишно за гъби. В пакета на Булсатком има програми като „Хоби тв“ и „Хоби лов“. Ловците всъщност имат две страсти – едната е да преследват дивеча, другата е да разказват. И идеята да използваш страстта към преувеличаване на ловците и риболовците е успешна.
Какво обаче ни казват телевизиите, с които си убиваме времето?
Всички обичат да преувеличават в разказите си. Но докато в предаванията за политика, икономика, че и култура (ако въобще ги има) това преувеличаване в разказите обикновено рисува катастрофи, в телевизиите за хобита разказването с увеличаваща оптика иска да забавлява.
Борче, папка, дълги коси се веят небрежно и бланк за национален мотосъбор – така изглежда кадър от новинарската емисия по „Хоби тв“. Журналистка ни съобщава кой е организирал събора и, разбира се, насища ефира с тв клишета. Всеки селски събор на мотоманиаци, всяка кучешка изложба или екстремно преживяване в небето са запазени завинаги в ефира на телевизията като „атрактивни“, „интересни“, „разнообразни“. Не е всяко събитие, разбира се, но всяко събитие, чиито организатори значат много на местно ниво. Репортерки обикалят из цяла България, по дерета и чукари, за да насочат микрофона към местните лидери, които никоя софийска телевизия не забелязва.
А и няма по-авторска от тази телевизия – репортерките винаги са в кадър и застават с имената и телата си зад избора на събития, които да се включат в информационния тв обзор. Персонификацията си казва думата: „Какво търсите на едно такова мероприятие?” – пита репортерката един от посетителите на мотосъбора във Велинград. „Търся да видя такива шантави като мен, ама не ги намирам много.”
И мъжът обяснява как е изобретил страхотния си външен вид. Операторът не се интересува от казаното и си стои замислен в същия нищо не показващ среден план. А интервюираният мъж, насърчен от репортерката, обяснява: „моят външен вид допълва моя мотор”, „реших да си допълня пакиджа.
После диалогът в новинарската емисия се развива по канона: „Аз също искам да те поздравя, наистина привличаш вниманието” – казва репортерката. „Ами надявам се да пием по една бира после” – казва интервюираният. „Добре, ще си помисля” – казва репортерката, след което задава най-важния въпрос в битието си на журналистка: „А важно ли е да има стартови отсечки?”
Човекът с „пакиджда“, избран заради алтернативния му външен вид, отговаря стандартно като всички други, питани преди това – хвала на организаторите, че са направили стартови отсечки.
Друга вест ни показва живота такъв, какъвто е. Според „големите“ телевизии, в Украйна има сблъсъци, конфликт, смърт, наречи го даже война. Според новините на „Хоби тв“, в Украйна има кучкари и важното за Украйна в този телевизионен миг е, че чак от Украйна и от Испания са дошли хора да покажат умението на кучето си да прави обиколка на плаца във формата на буквата „Ш“. Може би ще настъпи телевизионна революция, ако в телевизия за хоби-лакардии питат участника от Украйна как живее с кучето си там. Испанците явно не са научили добре кирилицата, защото българин печели първото място. И въпросът към него е най-внезапно измисленият: „Как се чувстваш като победител?“.
И по БНТ1 го знаят тоя въпрос. В нощта на Германия репортерка пита случаен минувач край НДК - германец, владеещ български език – как се чувства, когато отборът му стана световен шампион. И той какво да каже – пак същото клише като кучкаря по „Хоби тв“, само че с немски акцент. А футболът не беше ли някога хоби?
Телевизиите за свободно време показват разликата между хобитата, превърнати в индустрия, и хобитата, за които мнозина мечтаят да бъдат превърнати в индустрия. А и нали гледането на телевизия също беше хоби? Може би, всъщност, гледането от време на време на разказите за улова на ей такава риба е дори полезно. Може би ще върне зрителите към знанието, че не всяко говорене по телевизията е журналистика. И не всеки разказ е истина (колкото и новинарите да са убедени, че само на тях принадлежи истината и обективността). Може би ще подскаже, че всяко гледане на телевизия е хоби, което мнозина – особено по избори – превръщат в индустрия.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
