Арх. Петър Йокимов (1935 – 2014)
Отдавна беше... С Пепи посрещахме колега от Словашката академия на науките. Гостът се интересуваше от проявите на сецесиона в България и ние го развеждахме из София. Маршрута, естествено, определяше Пепи. Озовахме се в наглед обикновен вътрешноквартален двор някъде между Телевизията и Родилния дом на „Шейново“, със сгради от началото на XX век. Петър сочеше жилищата и разказваше истории. Зад старичките фасади оживяха събития – интриги, скандали, убийства, житейски драми на вдовици, генерали, министри... Софийски потайности. Възникна идеята да напишем (и нарисуваме) архитектурно-исторически пътеводител за този период. Идеята така си и остана неосъществена.
Следосвобожденската архитектура от края на XIX и началото на XX век сравнително късно получи признание като ценност. Вследствие на определени догми, тя дълго време оставаше в сянката на възрожденското наследство. Струва ми се, че и арх. Йокимов има заслуги за нейното признание, тъй като той е навярно най-компетентният познавач и изследовател на българския сецесион в архитектурата.
Нещо от това време се беше просмукало в него или част от него като че ли беше там, в ония времена. Тази част личеше някак си и в маниерите му, и в начина му на изразяване; придаваше им достолепие, що ли... Не че беше старомоден човек, напротив! Имам чувството, че тази част му помагаше и да върви по нелекия си житейски и творчески път.
Той притежаваше и най-богатия архив за българския архитектурен сецесион, събиран с цената на големи усилия и по различни начини... Мнозина са му задължени за справките и консултациите, които даваше охотно. Когато работихме по сградата на ул. „Московска“ 43 (дом Гешови), от неговия архив получихме, освен родословното дърво на Гешови, снимка, която доказваше това, в което бяхме убедени, но нямахме никакви свидетелства: наличието на купол върху ъгловия цилиндричен обем. Там сега е „куполът с птиците“.
В лицето на д-р арх. Любинка Стоилова Пепи намери не само житейски, но и творчески партньор, който със същата страст и научна прецизност подхожда към проблемите на архитектурната история. Някои от най-зрелите му творби са плод на тяхното сътрудничество, в това число и венецът на научното му творчество: Сецесионът и българската архитектура (2005).
След един месец той щеше да навърши 79 години.
Арх. Лило Попов
Повече за арх. Йокимов: http://20c-arch-bg.blogspot.com/.../12081935-11072014.html
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
