Из Манифест на инициативата За българска кирилица
Българска или руска кирилица?
През 1708 година Петър I утвърждава „Гражданский шрифт“. Реформата цели да опрости състава на руската азбука и да замени съществуващите църковнославянски шрифтове с образци, близки до европейските и по-подходящи за печат на светска литература.
През следващите десетилетия новата руска азбука продължава да се развива и през XVIII–XIX век се превръща в основа за реформите, последвали и при другите народи, използващи кирилица. Характерно за руските шрифтове и техните производни става използването на редовни букви с формата на умалени главни.
В средата на XX век в България се появява и развива различна гледна точка. Редовните букви започват да се различават от главните, придобиват горни и долни дължини, а някои от главните букви се видоизменят.
Българската кирилица се доближава като графичен ритъм, естетическо и функционално разнообразие на формите до латиницата. По своя характер тя се превръща в уникална графична система, част от нашата културна идентичност.
Ситуацията днес
Във всекидневната ни практика се използват и двата модела кирилица – руска и българска. Хората, които знаят и предпочитат българския вариант, ежедневно са принудени да използват руския заради употребата на компютър и интернет. Дори при осъзната необходимост, шрифтовете с българска кирилица все още са малко и недостатъчно познати.
Талантливите млади автори на оригинални шрифтове най-често не намират за нужно да проектират българска кирилица. Ако в шрифтовете им има кирилица, тя е в повечето случаи с руска форма, защото така шрифтът се продава по-добре.
От висшите учебни заведения по изкуствата излизат образовани и ентусиазирани дизайнери и художници, но неблагоприятната бизнес и културна среда бързо ги превръщат в конформисти.
Проблемът с така наречените „наборни шрифтове“, с които се оформят дълги текстове, е сериозен! И до днес масово в книгите се използва Times New Roman (с руска кирилица) не заради естетическите му качества, а заради това, че е най-популярният шрифт „по подразбиране“ в офисния, дизайнерския и издателския софтуер. Това е инерцията, на която ние се противопоставяме.
Програма
Нашата основна цел е съхраняването, разпространяването и развиването на българската кирилица. Насочваме усилията си в три основни посоки:
1. Популяризиране на разликите между българската и руската кирилица както в професионалните среди, така и сред широката общественост в страната и чужбина;
2. Организиране на професионални обучения, изложби, конкурси и други изяви, подпомагащи създаването на нови образци от шрифтове с българска кирилица;
3. Привличане на държавата като защитник на българската кирилица и въвеждане на стандарти за употреба на шрифтове в държавната администрация, образованието, печатните и електронни медии.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
2 - 04.07.2014 15:09
От: Kiril Zlatkov
Съжалявам, но видът на писмеността има значение. Не мисля, че руският и българският език заслужават да изглеждат по един и същ начин. Едно уточнение – никой не говори за „един шрифт“, а за формата на знаците на шрифтовете. По въпроса за функционалността: Окото привиква към различни неща. В Германия повечето хора са били много недоволни, че са им сменили готическите шрифтове с антиква (която четат и днес). За хората, които четат много, основен фактор е познатостта на знаците. Формата на буквите е консервативна област, промените винаги предизвикват смущения. Може да се каже, че вие няма как да прецените експертно дали руския или българския вариант на кирилицата е по-щадящ. Руската кирилица е много по-монотонна. „По-лека“ Ви е за четене, защото сте свикнали с нея.
1 - 04.07.2014 09:03
От: Ангел Игов
Съжалявам, но лично на мен - както и на мнозина мои познати - руската кирилица ми е много по-лека за четене и по-щадяща окото. Което е най-важното в един дълъг текст.
Също така, ако българската кирилица се използва толкова рядко, то на какво основание почива твърдението, че тя "се е превърнала в част от нашата културна идентичност"?! Пък и принципно нямам усещането, че културната ми идентичност зависи от един шрифт.
Също така, ако българската кирилица се използва толкова рядко, то на какво основание почива твърдението, че тя "се е превърнала в част от нашата културна идентичност"?! Пък и принципно нямам усещането, че културната ми идентичност зависи от един шрифт.
