Български  |  English

Тихо, но нужно творение

 

На 18 юни т.г. в Русе, в зала „Европа” на Доходното здание, бе премиерата на книгата на Крум Гергицов „Летопис на Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе (1907 – 2014)”, издание на ИК „Парнас” (Русе, 2014, 304 с.). Луксозното книжно тяло е със суперобложка, дело на художничката Виолета Радкова, с твърди корици, и – нещо изключително важно за справочни издания – книгата е шита, а не лепена. В нея има много снимки, богат справочен апарат, именни показалци…
Мисля, че това е най-добре съставената и издадена книга с подобно съдържание за извънстоличен театър от няколкото излезли до този момент.
Общността на хората, които са готови да събират разпилените от времето или загубени елементи на пъзела, да изживяват радостта от уточнена дата или изпълнител, да получат прахова алергия от ровене в чупещи се вече стари изрезки от вестници (често без дати и название на изданието) и т.н. е малка, изчезваща. Никой млад театровед не иска ценни години от творческия му живот да мине в обработването на архиви, прашни програми, ненадписани снимки, скъсани афиши… Докато е млад, той смята, че другата му дейност ще доведе до по-категорични и общоприети резултати. И чак като натрупа опит, често горчив опит, разбира, че в реалността, за разлика от пожеланото, стойностите са други.
Както каза по повод книгата наш голям писател и драматург: „Ако всеки драматург в театър направи по един такъв Летопис, вече ще е оправдал престоя си в театъра”.
Крум Гергицов – дългогодишен драматург на Русенския театър, вече го е оправдал. При това, не за пръв път, защото преди години издаде книга със свои статии и студии за творците от Русенския театър.
Можем да пожелаем след време да видим този Летопис на сайта на Русенския театър, като с годините се допълват новите постановки. А по-нататък към всеки спектакъл да бъдат посочени и статиите, отзивите и други тиражирани информации в пресата, които ще ни дадат представа за рецепцията на постановките.
Театралният процес не може без критика. Историята на даден театър не може без обработката на морето от факти и имена, свързани с театралната дейност. Летописите на театрите започнаха да се появяват най-вече през последните десет години. Това не е мода, а необходимост. Така се правят усилия да се свържат скъсаните нишки на времето (разбира се, парафраза!).
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”