Когато актьорът пише
На 9 юни в аулата на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” се състоя премиерата на книгата на доц. Ивайло Христов „Актьорът в киното” (ИК „Изток-Запад”, 2014). Публикуваме част от словото на проф. Божидар Манов, прочетено на представянето.
К
Актьорите са доброволни самураи, обречени цял живот да изговарят чужди думи. „Радостта да бъдеш друг” е незаменимото им преживяване, но и проклятие да следват покорно авторовата воля и слово. Ала понякога духът се бунтува и иска да изрече свои думи. Тогава актьорите пишат...
Разгръщам книгата на Ивайло Христов „Актьорът в киното” и изпитвам познатото удоволствие от докосване до „вкусен текст”, написан увлекателно, с чист, добре овладян език, разбираем и в същото време не елементарен, както често се среща в някои съчинения. Добре знам, че сериозен анализ не започва с отбелязване на езикови и лексикални особености (те са обикновено към края). Защото логиката при създаването на подобен труд изисква друг, системен подход: очертаване на основните тематични зони; вярното им аргументиране в целенасочена линия; вътрешна взаимовръзка на подтемите; извеждане на съществени резултати във всяка относително самостойна част; периодично “отдръпване” на автора от конкретната материя, за да предложи текущи обобщения; същевременно постоянно придържане към емпириката на разработвания проблем; и подкрепа на всеки засегнат въпрос с конкретни примери от практиката и най-вече от собствения опит на автора. А това в книгата на Ивайло Христов е направено успешно!
Най-големите строители на театралната естетика, оставили своя цялостна практическа система, в знаковите си и най-популярни трудове предлагат своите принципи, методи и практически подходи в обучението и работата с актьорите, следвайки тъкмо такава схема на изложение и логика на текста. Същото важи и за корифеите на киното (мнозина от тях с респектираща практика и в театъра). И те смесват в книгите си практически анализи, лични откровения и открития, мемоарен пласт и подходящи примери.
Очевидно, черпейки кураж от техния несравнимо по-голям и сложен опит, Ивайло Христов достатъчно убедително повежда своя текст като задочна лекция – разговор с въображаеми студенти, пред които споделя лични наблюдения, анализира своите актьорски и режисьорски “открития”, позовава се на собствената си, вече респектиращо богата творческа работа в театъра и киното. Защото и в двете изкуства той присъства в двете зони на процеса: на сцената или в режисьорския стол; пред камерата или зад нея. Тъкмо затова си позволих да започна тези редове с изтъкване на някои стилистични, езикови и лексикални особености на неговия текст, които в случая са не просто “винетки и инкрустации” върху съдържанието, а се оказват водещ ключ към осмисляне на личния му опит и педагогическа практика. Т.е. книгата е написана по този начин не поради самоцелно авторско хрумване, не заради заобикаляне на по-сухия методически текст, не от стремеж за оригиналничене. А защото това се оказва верния и органичен подход за обличане в думи на разработваната тема „актьорът в киното”.
Доц. д-р Ивайло Христов (нека вече разконспирираме академичния му статус) съвсем правилно и педагогически обосновано настоява за цялостна, неотменима и постоянна психофизическа подготовка на актьора, независимо от конкретните му ангажименти в даден момент или дори през периоди на продължителна творческа пауза. Защото, според всички писани и неписани професионални правила, тялото на актьора е неговият единствен незаменим инструмент с 638 работещи мускула, които трябва да бъдат в постоянна пълноценна готовност. Това е един от многото „постулати” на занаята, на които авторът настоява. И така до последната страница на книгата, която завършва с любимото кинаджийско заклинание “На фокус”!
Обучението на актьора е продължително и сложно усилие, в което най-важна е „пъпната връв” между учителя и ученика. Дипломата я прерязва след 4 години съвместна работа, но „стволовите клетки” на учителя остават в актьорското кръвообращение на ученика и неминуемо формират неговото бъдещо творческо развитие. Пък оттам насетне – каквото сабя покаже (на сцената или екрана) и честта, майко юнашка!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
