Банките и медиите
Все пак, до края на юли ще се чуят искания за свобода на изразяване на мнение и свобода на словото. Нека вярваме в това. До края на юни надделяха искания за предпазливо говорене, за внимателно говорене и дори за мълчание на тема банки. Дано не се наложи да избираме между банки и свободно говорене. Защото банките също могат да са собственици на медии. По една от медиите още върви реклама да вложим парите си в банка, която затвори офисите си. Банките си остават един от основните рекламодатели в телевизиите.
Вестник „Преса“ публикува съобщението, изпратено по мейл, което е част от атаката срещу някои от банките у нас. Така то получи разгласа. Телевизиите пък повториха официалното съобщение на властите, че от офиса на разпространителите на невярна информация са иззети ”компютърни конфигурации“. Заради такива странни думички за пореден път „арестуван“ прозвуча като сигурен „престъпник“. Същото се случи и с отразяването на ареста на директора на „Банков надзор“ в БНБ. Дейността на подуправителя на БНБ Цветан Гунев беше свързана с подозрения около една „нашумяла“ банка. Спекулативните слуховете проработиха добре, защото и „официалните“ новини за банки през последните седмици са формулирани като слухове. В банковата суматоха остана неясен и въпросът: защо Първа инвестиционна банка? Или по-скоро, защо пак ПИБ?
През 2008 г. Сергей Станишев като министър-председател трябваше да направи изявление за стабилността на банковата система, защото ПИБ беше атакувана и вложители се наредиха на опашки пред клоновете й. После се нароиха слухове за това откъде тръгна слухът за фалита на ПИБ през 2008 г.? Тогава блогър посочи bg-mamma като мястото, в което за първи път се публикува информацията, създала масова психоза. След известно време Огнян Младенов, създател на слуха, че създатели на слуха са родилките, им се извини и публично се разкая, че е сгрешил. И от ПИБ трябваше да се извинят на създателката на форума за това „обвинение“. В „Капитал“ представителка на ПИБ нарича грешката си „недостатъчно прецизната формулировка на думите ми в интервюто“. Тя завършва така: „Случаят е показателен за всички ни и се надявам занапред да ни направи по-мъдри и премерени в думите ни.
Част от изданията през 2014 г. затвориха форумите си. Как се говори предпазливо за банки? Какво ще имаме право да казваме и кое ще се счита за дестабилизиращо?
Във всички телевизионни предавания по темата се говори за разум и за безразсъдство. Хората, изтеглили парите си в суматохата, са определяни като неразумни. Вина беше хвърлена и върху медиите. Има нещо нередно в това, че медиите не са припознавани като място, в което се търсят отговори на въпроси, а се използват за успокояване на населението с трикове на ПР-баячки. Случаят с ПИБ от 2014 г. показва, че по-мъдри не станахме, но сега се решава кой да определя мярата в думите за банките.
Ето как телевизиите се включиха в лекуването на банкова параноя. По БНТ издириха предприемачи, лекари и бизнесмени да обяснят на други хора, че те като българи няма да изтеглят спестяванията си. Видеоматериалът е назован „Вложители на ПИБ от страната успокояват страстите“. Димитра Кръстева, хотелиер от Варна, казва: „Друг съвет е да стабилизираме нашата банкова система. И да бъдем и истински българи. Всички партии да се обединят и да помислят за българския народ.” Така кризата с имиджа на банката се разпиля в две посоки. Телевизиите наблегнаха на страха на вложителите, сякаш проблемът с банките е проблем само за вложителите. От друга страна, ударът по една българска банка бе разчетен като удар срещу стабилността на държавата. По БНТ2 Христо Мутафчиев се обяви срещу банковата истерия. А Христо Чепишев, който „работи в сферата на строителството, но се занимава и с ресторантьорство“, казва: „Хората, които се занимават с бизнес, имат по-висока финансова култура и те разбират, че това е извънредна ситуация – глупава и невярна. Най-стабилното нещо, което имаме в държавата, това е банковата система.” Разбира се, всички изказващи се обясняваха, че не са експерти, но знаят, че банковата ни система е стабилна. Певец на име Константин и футболистът Димитър Бербатов се включиха в кампанията за спасяване на банката. Видеоматериалите с бизнесмените и вложителите за банката приличаше на клипове на зъболекари за нова суперпаста за зъби. Всъщност, какъв жанр имат тези материали? Антикризисни анкети и интервюта? В bTV избраха авторитета на изявени личности със спестявания. Актьорът Васил Банов обясни, че „може би журналистите, публичните хора, политиците трябва повече да мълчат за това.“ Добре, че беше това „може би“, все пак. И добре, че Мариана Векилска поправи госта си: „Може би не да мълчат, а да внимават какво говорят.“
А ако банките допуснат грешки, дали ще можем да говорим за това? Дали ще можем да говорим за грешки и преди да се случат?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
