Майкъл Кейн, Париж и ча-ча
„Последната любов на господин Морган“ (Last Love), 2013, Германия/Белгия/САЩ/Франция, 116 минути, режисьор Сандра Нетелбек, продуценти: Франц Камински, Филип Крузе, Астрид Камке, Женевиев Лемал; сценарий: Сандра Нетелбек и Франсоаз Дорнер (по едноименния й роман); оператор Мишел Бертл, музика Ханс Цимер, в ролите: Майкъл Кейн, Клеманс Поези, Джъстин Кърк, Джейн Александър, Джилиън Андерсън, Ричард Хоуп.
Разпространява България филм вижън
Този филм развълнува мнозина до ридания. Не бях от тях, но адекватно закри 22-то издание на фестивала „Любовта е лудост“.
На пръв поглед е поредната история за американци в Париж. Само че това е просто опаковка. Става дума за шансове. И хоризонти.
Матю Морган (Майкъл Кейн) е пенсиониран професор и особняк, естествено. Тъгува по починалата си съпруга. Обитава огромен и красив апартамент, избран от нея. Париж е изкусителен, но всекидневието му е подредено и самотно. И не само, защото любимата го е напуснала и френският не е стихията му. В автобус се натъква на младата и сърдечна Полин (Клеманс Поези), която говори английски. Тя има школа за ча-ча. Господин Морган обръсва брадата си. Сприятеляват се. Той прибира безбройните си книги в кашони, оставя писма и се нагълтва със сънотворни. От Америка се изстрелват децата му: надут син в развод (Джъстин Кърк) и вятърничава дъщеря (Джилиан Андерсън). Чужди са си. Синът заварва Полин в болницата при баща си. Обижда я. Децата искат да го върнат у дома и да продадат семейната къща в Сен Мало. Господин Морган не дава и дума да се издума. Дъщерята си тръгва след щедро пазаруване. Синът остава. Господин Морган се разтваря за Полин. Завежда я в Сен Мало. Къщата е чудна, но смайващото е гледката. Господин Морган иска да й я завещае. Оттук нататък събитията се развиват като в сапунен сериал. Финалът измива срама.
Срещата с прямата и отзивчива Полин стопля достолепието на господин Морган. Каквото и да се случи, той е преживял още нещо, преди да посегне отново и успешно към сънотворните.
Със съпружеската безутешност и роклята на леглото, филмът препраща към сегмента на Шон Пен от мултинационалния омнибус „11`09``01/11 септември“. Разбира се, няма как да не одраска подсъзнанието и „Любов“ на Михаел Ханеке. Но, макар и предвидимо тъжен с обречеността си, „Последната любов на господин Морган“ е лежерен и женски филм – от литературния първоизточник до финалния кадър. Наслагването на спомени и преживявания е находчиво и симпатично, а незнанието на френски е обиграно остроумно. Актьорите, начело с Майкъл Кейн, са точно подбрани. Но разплитането на семейни тайни и завързването на фабулни възли е показано направо лигаво, колкото и да се старае синеокият красавец Джъстин Кърк да избяга от телевизионните стандарти. Защото и неговият имидж, и на Джилиан Андерсън, и самата авторка Франсоаз Дорнер, която е и актриса, са свързани именно със сериалите.
Когато се снима в „Последната любов на господин Морган“, неподражаемият лондончанин Майкъл Кейн е на 80. И е трогателен патрициански „парижки“ американец – от осанката и погледа през гласа и маниера до усмивката. Героят му е колкото анонимен, толкова и узнаваем – просветен пришелец, чийто хоризонт е обърнат назад. Чудесен дует са с младата Клеманс Поези.
С фокуса си върху старец, изигран от грамаден актьор, и уреждането на отношенията му със света в навечерието на смъртта, филмът напомня за „Покривите на Париж“ на Хинер Салем с Мишел Пиколи, показан на „Любовта е лудост“ през 2010. А и в тазгодишния конкурс имаше подобни занимания. Но за фестивала – в следващ брой.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
