Отиващият си и бъдещият президент
Основното събитие, свързано с избирането на нов президент на Израел, не е победата на дългогодишния партиен функционер Реувен Ривлин над известния „грантоед” Меир Шитрит. Много по-значимо е приключването на кариерата на един от най-големите съвременни политици – сегашния президент Шимон Перес.
Разбира се, всички избори в Израел носят политическия си смисъл – изостря се политическата борба между патриотичното мнозинство и ляволибералните светски елити, активно подпомагани от Сорос и фондовете на ЕС.
Казват, че израелският президент по степен на важност прилича на английската кралица. Въпреки това, победата на Ривлин има своя символичен смисъл като израз на настроенията на широките маси израелци против налаганата им от Америка политика на капитулация. Да напомним, че правителството на Израел отхвърли последните инициативи на Вашингтон за помирение на враждуващите в Близкия Изток страни. Решението на Йерусалим да замрази „мирния процес” и отказът му да осъди Русия в ООН и в други международни организации доведоха до небивала криза в отношенията с Вашингтон.
Ако новоизбраният президент Реувен Ривлин винаги е съхранявал верността си към териториалната цялост на Израел и неговите традиции, то главният му опонент Меир Шитрит е известен с това, че поддържа идеята за създаването на палестинска държава и подбужда към провеждането на гей-паради на Светата Земя. Поражението му бе предсказуемо в една страна, която преживява смяна на елита и ръст на патриотичното самосъзнание.
Изглежда Израел вече няма да се отклони от пътя на вътрешното оздравяване и укрепване, което, казано на съвременен политически език, неизбежно сочи към отдалечаване от Вашингтон. Надминали арабските си съседи не само в областта на високите технологии, но и по ниво на раждаемост, израелците гледат бъдещето с нескрит оптимизъм. По това те съществено се различават от американците и европейците.
При всяка възможна оценка на обществената дейност на Ривлин и Шитрит, ние ще се сблъскаме с изключително тежка задача: кое в политическата им биография може да впечатли хората, живеещи извън Израел?
И двамата са плували в плитководните политически разпри на провинциалната демокрация, и двамата са били успешни политически водачи и министри средна ръка, които можеш да срещнеш със стотици и хиляди в други страни. (Изключение ще бъдат арменците, за които избирането на пламенния им привърженик Ривлин е важно стратегически предвид отбелязването на годишнината от масовите убийства през 1915 г.)
Съвсем другояче бива гледана фигурата на слизащия от сцената Шимон Перес. Знаейки съвсем малко за неговата дейност в Европа през 50-те и 60-те години, можем обобщено да кажем, че дипломатическите ходове на Перес там помогнаха за създаването на израелската военна промишленост, включително ВВС.
Но основното е, че отиващият си президент сложи началото на цялата наша ядрена промишленост. Интересно, но Израел официално не признава наличието на ядрен потенциал. Оценявайки неконвенционалните възможности на еврейската държава, днес се говори за 400 ядрени бойни глави по данни на разузнаването на ВВС на САЩ, които още навремето сочат за наличието у Израел на немалки количества водородни бомби.
Освен това, Шимон Перес беше и човекът, който създаде условия за появата у Израел на най-близкия му и най-надежден съюзник – ЮАР. Прието е да се смята, че именно Претория е предоставила навремето на Израел възможността за изпитания на ядрено оръжие в океана.
По въпроса е достатъчно да се каже, че ВВС на ЮАР са били готови за бойни полети в началото на юли 1976 г. В края на краищата, заложниците в Ентебе бяха освободени от израилтяните[1], но южноафриканските съюзници са били готови да окажат всякаква помощ.
Гениален дипломат, гросмайстор на политическия шахмат, тънък познавач на поезията. Но и той, подобно на други съвременни лидери, позабрави думите на пророк Захария: „Не с войнство и не със сила, но с Моя Дух, казва Господ Саваот”. Главозамайващите успехи на Перес в дипломацията или на Моше Даян на бойното поле доведоха до излишък от самоувереност, след които идва загубата на непоколебимостта и верността съм собствените идеали.
Известен като ястреб в началото на седемдесетте, Шимон Перес стана привърженик на мира с арабите почти на всяка цена. Бидейки широко призната международна фигура, той започна да мечтае за длъжността на Генерален секретар на ООН. Така Израел стана жертва на експеримента на Перес заедно с тогавашния премиер Рабин, известен като споразуменията от Осло, септември 1993 г.
Започна се процес на строителство на палестинска държава. Вместо мир с арабите, той доведе до бушуващ терор, който нямаше равен в цялата история на Израел като независима държава. Фиаското на Перес с мирния процес, увенчано с хиляди убити, се вряза в общественото съзнание на израилтяните много по-силно, отколкото паметта за подвизите на Перес в предишните времена.
Той слиза от сцената с угаснал поглед, осъзнавайки крушението на своята стратегия за нов Близък Изток, който да е част от новия световен ред на Вашингтон.
Интересно, какво чувства Перес, като наблюдава закрепването в Киев на онези, които наричат себе си продължители на традициите на Бандера и Шушкевич? Може би се приближава до мисленето на своя политически противник Меир Кахане, който преди четирийсет и пет години провъзгласи: „Никога пак!”.
Известия, 16 юни 2014 г.
[1] В нощта на 3-ти срещу 4-ти юли 1976 година на летището Ентебе, Уганда, въоръжена операция на израелските специални части освобождава 260 заложници от 13 държави, похитени от Фронта за освобождение на Палестина.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
