Господин Юнкер не фигурираше в никоя изборна бюлетина
За мнозина европейци големият въпрос днес е кой ще спечели световното първенство по футбол. Само малко от тях следят дебата около председателството на Европейската комисия. А всъщност, става дума за голям залог, става дума за сърцевината на начина, по който Европейският съюз взима своите решения, за задължителността на спазването на неговите правила и за отношенията между европейските нации и институциите на Съюза, по които има съгласие.
На европейските избори през май избирателите изпратиха ясно послание. Те са разочаровани от начина, по който функционира Европа. Те искат тя да се промени, за да се съсредоточи върху въпросите, които са важни за тях: растежа и заетостта. И искат Европа да им помогне, вместо да им казва какво трябва да направят.
Именно това ясно показа настъплението на враждебните към Европа партии заедно с увеличаването на негласувалите в повечето страни и с намаляването на подкрепата на най-големите политически семейства в Европейския парламент. Въпросът, който ще стои оттук нататък пред управляващите, е: как да се отговори на това послание? Резултатите от изборите през май би трябвало да са за тях сигнал за тревога. Става дума за бъдещето на Съюза. Той трябва или да се промени, или да приеме да продължава по пътя към упадъка.
Позицията на Обединеното кралство е ясна – ние искаме Европейският съюз да успее. За да защищава свободата, мира и демокрацията на нашия континент и да стимулира напредъка. Това е основната задача на Европейския съюз днес. Но тя иска един по-отворен, по-обърнат към останалия свят, по-гъвкав и по-конкурентоспособен Съюз. Необходимо е и той да има амбициозно ръководство – личности, готови да държат сметка за грижите на избирателите и способни да се изправят срещу предизвикателствата, с които се сблъсква Европа.
Първото изпитание ще е определянето на следващия председател на Европейската комисия. Според европейските договори, така както са ратифицирани от националните парламенти, на ръководителите на правителствата в Европейския съюз се пада да посочат кандидат за глава на Европейската комисия, въпреки че трябва „да държат сметка” за резултата от изборите за парламент. Европейските депутати се произнасят след това по тази кандидатура с тайно гласуване. Такава е абсолютно ясната процедура, която Лисабонският договор постановява след сложни и лъкатушещи дискусии по правилното равновесие между националните държави и Европейския парламент.
Днес някои членове на Европейския парламент са измислили нова процедура, чрез която искат едновременно да посочат и да изберат кандидата. Всяка от големите парламентарни групи представи своя „водач на листа” по време на предизборната кампания и се договори с другите зад кулисите да се съюзят и да подкрепят, след вота, водача на листата на партията, която се е представила най-добре.
Това схващане никога не е било обсъждано от Европейския съвет, то не е било предмет на преговори между европейски институции и никога не е било ратифицирано от националните парламенти. Въпреки това, привържениците на „водача на листата” изтъкват, че вотът се е състоял, че европейците са избрали Жан-Клод Юнкер да председателства Европейската комисия и че би било антидемократично избраните управляващи от всяка страна да посочат някой друг.
Не за да нападам господин Юнкер, който е опитен европейски политик, искам да кажа, че във всичко това няма никакъв смисъл. Мнозинството европейци не участваха в избора на Европейски парламент. Степента на участие спадна в повечето страни-членки. Господин Юнкер не фигурираше в никоя изборна бюлетина.
Дори в Германия, където идеята за „водач на листа” бе най-широко популяризирана, само 15% от избирателите знаеха, че г. Юнкер е кандидат за председател на Комисията. По време на кампанията самият той не посети никои държави членки. Тези, които гласуваха, го направиха, за да изберат европейския си кандидат, а не председателя на Комисията. Господин Юнкер не се кандидатира никъде и не бе избран от никого. Да се твърди противното, би било дълбоко вредно за Европа, то би отслабило, вместо да усили, европейската демократична легитимност.
Това всъщност би изместило властта в ущърб на националните правителства без одобрението на избирателите. В практическата реалност това завинаги би попречило един министър-председател или президент, които изпълняват функциите си, да застанат начело на Европейската комисия, което пък изкуствено би стеснило избора от таланти – точно в момента, в който имаме нужда от най-добрите измежду най-добрите.
А това би придало на Европейската комисия едно политическо измерение – с всички рискове, срещу които г. Жискар д’Естен предупреждаваше преди повече от десетина години: подобна процедура би направила по-трудна задачата на Комисията „да въплъщава безпристрастността и общото благо на Съюза”.
У мнозина това тайно вземане на властта предизвиква дълбоки безпокойства. Но по този въпрос не би трябвало да отстъпваме, тъй като това би създало опасен прецедент в бъдеще.
Ние трябва да се съсредоточим върху търсенето на най-добрата възможна кандидатура. Някой, който знае как се реформира, как се стимулира растеж и се създават работни места. Някой, който може да приеме, че нуждите на Европа могат да бъдат задоволени най-добре чрез намеса на национално ниво. Някой добър посредник, който вдъхва доверие.
Обединеното кралство е известно с това, че защитава демокрацията и се бори за отстояването на своя национален интерес. В случая трябва да се борим за отстояването на интереса на Европа и трите големи политически партии от Обединеното кралство са в съгласие по този въпрос.
Днес е дошъл моментът избраните управляващи от всяка европейска страна да покажат смелостта на убежденията си, като защитават своето собствено място в Европейския съюз и това, което е полезно за неговото бъдеще. Днес е дошъл моментът да бъде предложен един кандидат, който ще убеди европейските избиратели, че ние ще отговорим на техните тревоги.
Събитията напоследък ни напомнят тежкия данък, който европейските страни платиха в своята борба за свобода и демокрация. В последващите години ние напреднахме много – като зачитахме разликите помежду си, като следвахме правилата, като търпеливо чертаехме заедно нашите общи постижения – в европейски дух. Така и трябва да продължим да работим.
Дейвид Камерън, министър-председател на Обединеното кралство
Lе Monde, 13 юни 2014
Бел. ред. Като оставим красивите фрази, ако Великобритания иска да се противопостави на кандидатурата на Жан-Клод Юнкер, тя би трябвало да събере блокиращо малцинство в Съвета на Европейския съюз. Там всяка държава членка разполага с известен брой гласове според големината на населението си. Квалифицирано мнозинство се достига с 50% от държавите членки (14 от 28), което да представлява минимум 260 гласа (от общо 352) и 62% от общото население на Съюза. Така блокажът може да се достигне с 92 гласа или с коалиция от държави, които представляват повече от 38% от общото население на Съюза.
Разпределение на гласовете: Германия, Франция, Италия, Великобритания – по 29 гласа. Испания и Полша – по 27. Румъния – 14. Нидерландия – 13. Белгия, Чешката република, Гърция, Унгария, Португалия – по 12. България, Австрия, Швеция – по 10. Хърватска, Дания, Ирландия, Литва, Словакия, Финландия – по 7. Естония, Латвия, Люксембург, Кипър, Словения – по 4. Малта – 1 глас.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
