Тайната на Дикенс
„Невидимата жена” (The Invisible Woman), 2013, Великобритания, 111 минути, режисьор Ралф Файнс, продуценти: Каралайн Маркс Блекууд, Стюърт Маккинън, Габриел Тана и др.; сценарист - Аби Морган (по едноименната книга на Клеър Томалин), оператор Робърт Харди, художник Мария Джуркович, костюми Майкъл О’ Конър, музика Илан Ешкери. В ролите: Ралф Файнс, Фелисити Джоунс, Кристин Скот Томас, Том Холандър и др.
Награди и номинации: Номинации за костюми – „Оскар” и Британска филмова академия.
Докато в Кан се радваха на „Мистър Търнър” на Майк Лий, тук гледах филма на Ралф Файнс за мис Търнън – доскоро незнайната любовница на Чарлз Дикенс. И промени отношението ми към него.
Ралф Файнс е отново в главната роля, както бе в амбициозния му режисьорски дебют по Шекспировия „Кориолан” (2011).
„Невидимата жена” започва с море, самотна женска фигура (Фелисити Джоунс) в черно на маргейтския плаж през 1883 и цитат от Дикенс: „Човешките същества са така устроени, че да бъдат онази дълбока тайна и мистерия едно за друго”. След малко разбираме, че е учителка и е закъсняла - деца репетират пиеса от Дикенс. Колегите й го сравняват с Текери, а лицето й е напрегнато. Отново тича по брега - гръб. Обръща се – зазвучава музика.
Прехвърляме се в Манчестър през 1857. Елън, наричана Нели, е 18-годишна, една от трите дъщери на бедната актриса-вдовица Франсис Търнън (Кристин Скот Томас), които поемат по майчиния и бащин път. Наета в пиесата „Замръзналите дълбини“ на Дикенс (Ралф Файнс) и Уилки Колинс (Том Холандър) в нов театър, момичето прави впечатление с епилога за забранена любов... Тогава най-големият писател на викторианска Англия е на 45 и достопочтен глава на семейство с 10 деца. Съпругата му Катрин (Джоана Сканлън) е пълна, блага и битова. Той все повече се заглежда в обожаващата го Нели, а майка й сякаш я тика в ръцете му.
Отново 1883 и женската фигура на плажа на фона на гласа на Дикенс, който чете пред публика „Дейвид Копърфийлд”...
Конструиран във флешбек и разказан през едри елипси, филмът е втренчен в тайните на мис Търнън, но разказва повече за писателската слава, отколкото за любовта. Дикенс е звезда, Англия е луда по него, той иска още и още... Безсмъртните му герои от лондонското дъно са показани само веднъж по пътя му, но това пък е повод да спретне благотворителен бал за построяване на болница. Дикенс е не само Писателят, а и Съвестта на обществото. Когато Нели го пита дали харесва живота си, вечно на показ, той отвръща: „Ами, невинаги аз имам думата, но... Имам работата си. Тя е голямо бягство”. Постепенно двамата се сближават. Взаимното им увлечение не остава незабелязано от г-жа Дикенс. Тя проявява благородство, а съпругът й – храброст, когато година по-късно изоставя семейството си и публикува решението си в „The Times”. Нели е с него до смъртта му през 1870, но заради нравите остава „невидима”. В началото се съпротивлява, постепенно свиква. И когато вече е учителка, съпруга и майка, тя знае много повече за света и Дикенс от останалите.
Ралф Файнс доста се приближава до образа на писателя, познат от портретите. Излъчва и интелигентност, и суета, и гузност. Фелисити Джоунс играе талантливо бездарна актриса с ангелско лице, буден ум и непосилна греховност. Епизодичното присъствие на Кристин Скот Томас е стратегически важно, но и Джоана Сканлън не й отстъпва по сугестия.
„Невидимата жена” е важен с показването на обществената значимост на литературата и авторитета на писателя. Но режисьорът Файнс е твърде сдържан. Макар и културен, филмът е някак хладен и платоничен, та дори да е пунктуален към реалиите на викторианската епоха. Разказва за страст, без да я излъчва.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
