Любомир Пипков в контекст
Трио „Арденца” в състав Галина Койчев-Мирчева - цигулка, Джефри Дийн – виолончело и Даниела Дикова – пиано внесоха в камерната програма на фестивала „Софийски музикални седмици” идеята „Пипков в Париж”. Интересните идеи са възможност и приоритет на ансамбъла още от неговото създаване през 2005 г. Изповядват музиката на ХХ и ХХIвек с ясно предпочитание към българското. За американеца Джефри Дийн то е безкрайно интересно. Той живее вече повече от 20 години в България и за този период от време е изсвирил сигурно повече от стотина български произведения на композитори от днес и близкото минало. Интересът му към музикалната ни култура го подтиква да прави и транскрипции на пиеси, които харесва, за камерни конфигурации с виолончело. В тази област Дийн работи непрекъснато, със страстта на изследовател на непозната земя. И, разбира се, много често заедно с дамите от триото.
И в програмата „Пипков в Париж” виждам конструкция на Джефри. И още много възможности за интерпретация.
Пипков е учил в Париж в Скола Канторум при Пол Дюка в периода 1926-1932 г. Можем да си представим парижката атмосфера за творчество по това време с Равел, с Онегер, Пуленк или Мийо, със сезоните на Дягилев (до1929) с балетите на Прокофиев („Стоманеният скок”) и Стравински („Аполон Мусагет”), Париж на Кокто, Пикасо, на Андре Бретон и на сюрреалистите.
Програмата на концерта бе рамкирана от музика на Пипков. Четири от късните „Пролетни приумици”, оp. 78, се родиха отново в транскрипцията на Джефри Дийн за цигулка и виолончело (заедно с Койчева). Транскрипция с усет за тембровите залежи на оригиналния клавирен текст, с много фини докосвания между двата инструмента, които рисуват по-различно, по-отчетливо, релефно полифоничната тъкан на миниатюрите – в „Приспивна” („Нани ми нани, Дамянчо”), но и в хармонически обогатената песничка „Скъса си Черньо чехлите”, която е в основата на Пипковата „Ръченица”. Много музикантска, въодушевяваща с деликатността на тембровата реализация, транскрипция! Съответно пресътворена със завладяваща интимност. Пиеси от Пол Дюка и Надя Буланже бяха в централната част на програмата – две фигури от голямо значение за формирането на младия Любомир Пипков. От трите пиеси на Надя Буланже от 1911 г. две първоначално са написани за орган, а вариантът им за виолончело и пиано е авторски. Експресивна закачка с Дебюси, меланхолична носталгична песенност и изобретателен в ритмическо отношение танц с „испански” среден дял - приятна музика за инструментална игра, както впрочем и музиката на Пол Дюка, която чухме в Две пиеси за цигулка и пиано.
По съвсем различен начин звучи Триото на Любомир Пипков за цигулка, виолончело и пиано, което „Арденца” оставиха много правилно за края на концерта си. Това е музика, която гори с бавен огън, с притаена стихия. Мъртво вълнение. Дърпа те, влече те, няма пощада. Изключителен драматичен заряд, целият Пипков е в това Трио, цялата сложност на неговата личност. Музика не само на рядко талантлив, но и на необикновено мислещ за света човек. В този сложен експресионистичен Пипков свят прибягват може би някакви невидими сенки на негови учители, но тук големият творец вече е затворил учебника. Тук мощното движение на композиторското слово няма аналог. Творбата е в репертоара на Трио „Арденца” и, струва ми се, всяко възобновяване на контакта им с нея продължава впечатлението за една неутолимост в търсенето на почерка Пипков. В подчертаването на атавистичното във втората част на триото - вариационния цикъл „Пет епизода върху една народна тема” (каква идея, само), в изтъкването на мащаба на вариационната разработка и на многозначителните обрати в метроритмиката и на фантазията по отношение на общия звуков колорит!
Чудесна вечер! След концерта видях първия компактдиск, издаден от фондация „Арденца”, съдържащ български приспивни песни за пиано. Блестяща идея на Даниела Дикова да запише, да направи тази своеобразна антология на един интимен и рядко показван жанр. Тук съжителстват имена и творби с много различен характер и естетика. Което допуска слушателя до възможността да слуша, да сравнява, да избира.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
