Николай Петков, „Мотиви”, галерия „Аросита”, 21 май – 2 юни 2014. „Неразказаната абстракция” - Тематични посоки и пресечни точки на абстрактното в българското изкуство от края на 1950-те до 2014 г., куратори Станислав Памукчиев и Петер Цанев, Галерия на СБХ, „Шипка” 6, 12 – 31 май 2014.

След тектоническата тревога навръх 24 май, в цялата си епично-фолклорна мощ, енигматична дълбочина и спекулативна профетика, намирам убежище от вълнението си в строгия и дисциплиниран подход на две изложби. Широкият възможен преглед на абстракцията в българското изкуство, представен от професорите Станислав Памукчиев и Петер Цанев в СБХ, намира своя прочит в поредната програмна изложба на Николай Петков „Мотиви”.

Като автор на забележителна дисертация за живописта в България като интелектуално поле и зона на интензивен, макар и често не широко достъпен дебат, Николай Петков работи програмно и представя изложби и произведения с научно-технически маниер. С жеста на откривател, който с показалка в ръка „демонстрира” как работи неговият експеримент. В това търсене „как работи” и множеството му пътеки за отговор се явява прочитът на забележителната по своя обхват изложба „Неразказаната абстракция”.

Едно напомняне, че живописната картина представя мотив поне в два смисъла на думата, първо - като конкретна форма, образ, визуален мотив, и същевременно - като основание за определено отношение, действие, изказване, пише Петков в лаконичния текст към изложбата си. В характерната си форма на представяне, авторът извежда до видими тангентните линии на пластическия израз и концептуалната теза, като формулира тези модалности в композиции - Посочено поле, Ясна картина, Червен квадрат, Гражданско общество, Златен дъжд, Фуга, Кула, Равнина.

Предишна изложба на Николай Петков, който като програмен автор работи систематично и без да обговаря излишно изкуството, което прави, е изложбата „Отговори” от 2012. Нея мотивира така: Има хора, който търсят отговори в съвременното изкуство. Като социално ангажиран художник, загрижен за публичните потребности, се постарах да им предложа някои тук. През 2013 г. с „Фигура-Фон” Петков отдава почит на някои от големите спасители на живописта Готлиб, Ротко, Нюман, като напомня за началото, за мотивацията на връщането в живописта с цитата от 1943 г.: Ние сме за плоски форми, защото те разрушават илюзията и разкриват истината. В изложбите си, дефиниращи живописта по хладен, дисциплиниран начин, Петков води систематична доктрина, създава собствено поле, в което сам избира пътищата и посоките. Забележителна интелектуална изява и начин да върне сериозността и отговорността в изкуството не само като игра, но и като художествена стратегия, като ценз и критерии.

От тези мотиви за работа с изкуство в най-голяма степен се ползва и голямата изложба на сезона - „Неразказаната абстракция”. В няколко „проблемни зони, носещи напрежение и критична реторика”, Памукчиев и Цанев предлагат либерален спектър от прояви на абстракцията на българската художествена сцена от средата на миналия век до днес. Така абстракцията като мотив в двата смисъла на думата, определени от Николай Петков, получава едновременно своята материализация и коментар или интерпретация във фразите: Абстрактни космологии, Абстракция на празните структури и пространства, Органична абстракция, Антропологична абстракция, Концептуална абстракция, Технологична абстракция. С много интересна аргументация на изредените проблемни зони или принципи на формулиране/идентификация, тази изложба поставя много важни въпроси не само вътре в самото изкуство. Абстракцията е „Неразказана” в смисъл на теоретично необговорена, исторически неситуирана, критически неостойностена и невключена пълноценно в естетическата комуникативност. Не само абстракцията в българското изкуство остава неразказана и предлага голямо поле за изследване. От дискусията, проведена в рамките на изложбата, стана ясно, че необговорени са много основни позиции в историята на културата, практиките и процесите в изкуството, особено сега, през съвременността. „Неразказаната абстракция” поставя, надявам се, стряскащо начало, информирана ревизия на митовете в българската култура през категоричния визуален „доказателствен” материал. Не защото някакви митове трябва да се развенчават, защото трябва да се четат с мотив и разбиране.*

---

*„Ние сме за плоски форми, защото те разрушават илюзията и разкриват истината”, Готлиб, Ротко, Нюман, 1943 г.