Вести
Наградата „Стоян Камбарев” получи Театралното сдружение „Реплика”
За пета поредна година фондация „Стоян Камбарев” връчва своята „Награда за полет в изкуството”. Целта на фондацията е да открива, насърчава и подпомага млади творци в различни области на изкуствата.
И тази година бяха излъчени пет номинации: на 17-годишната виолистка Илина Илиева; на поета и драматурга Иван Димитров, на художничката Калина Мавродиева, на Театралното сдружение „Реплика” с режисьор Георг Жено (Германия) и на актьора Христо Ушев. Силни кандидатури!
На специална церемония-концерт президентът Росен Плевнелиев връчи наградата на Театралното сдружение „Реплика”. Те получиха традиционната бронзова статуетка, направена от Кольо Карамфилов (един от учредителите на фондацията, който, уви, наскоро така изненадващо ни напусна) и 3000 лева.
Сдружение „Реплика” спечели гласовете на членовете на фондацията с дързостта си, с младостта си, с очевидното им нежелание да се интегрират с институционалния театър, с това, че явно имат какво да ни кажат и то ги вълнува като социални същества, с привързаността си до фанатизъм към лаконичността, към театъра без никакви художествени подпорки и отклоняващи мисълта бутафории. Може да допусне някой, че този вид театър е резултат на крайната финансова оскъдица. Може това да е една от причините, но едва ли е основната. Защото за членовете на сдружението по-важно е вълнението, което ги изпълва и което без друго се предава на зрителите. Този опростен докрай вид театър е очевидно най-интересната тенденция в театралния ни живот през последните години. Нейни следовници са и Студиото за документален театър „Вокс попули”, и редица спектакли на независимите трупи. Дори Театрална работилница „Сфумато” обяви рестартирането на намеренията си именно в тази посока. Защото достатъчно катастрофално се развиват нещата около нас, за да не реагираме социално на тях. Синусоидата на развитието на театъра ни очевидно сочи, че сме в период на по-преки ангажираности с реалните проблеми на обществото. Какво е това, което дреме в мен, в теб, надвесването над пропастта на индивидуалните Аз-ове отстъпва пред усилията ни да разберем защо сме такива като общност… Защо Терминал 2 е новата ни обетована земя, защо са пусти селата, защо не намираме сили и просто човещина да се замислим за маргинализираните или малцинствени групи от хора като нас, защо сме така бездушни и жестоки и т.н.
Разбира се, това е само импровизация по повод една награда, но, допускам, че това изразява награждаването именно на „Реплика” през обърканата 2014 г.
Никола Вандов
Писатели в метрото
В метростанция „СУ „Св. Климент Охридски” до 15 юни може да бъде видяна изложбата „Писатели през фотообектива”, представяща редки документални свидетелства от фондовете на Националния литературен музей. В чест на първите 100 години на фотографията снимките са дигитализирани от фондация НАБИС (Национална академична библиотечно-информационна система) в международния проект EuropeanaPhotography, онлайн архив за ценни снимки с историческа стойност от цяла Европа. Минувачите се докосват до образи на творци от 60-те години на ХIX век до началото на Втората световна война, между които П.Р.Славейков, П.К.Яворов, Елин Пелин, Елисавета Багряна и Дора Габе, но и Михаил Кремен, Николай Ракитин, Чавдар и Фани Мутафови, Константин и Жана Гълъбови, професорите Александър Балабанов, Асен Златаров, Д.Б.. Митов, до златорожци и развигорци...
М.Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
