Български  |  English

Пърформанс върху Шьонберг

 

В музикантските кръгове, а и в средите на меломаните и почитателите на т. нар. "сериозно" музикално изкуство, всеки подход към музикална творба, който не е обезателно изцяло базиран на оригинала, минава за граничеща с кощунство несериозност, независимо от съвсем различната интерпретаторска парадигма в театъра и други области на изкуството, където модификацията, актуализацията и субективният прочит отдавна са утвърдени практики. В този контекст, на 16 май най-новото издание на Австрийските музикални седмици, досега сравнително консервативен фестивал без особени изненади, ни поднесе една уникална вечер с "Лунният Пиеро" от (в случая – "по") Арнолд Шьонберг. Ценителите на това рядко по рода си произведение добре познават многобройните чудесни изпълнения и записи, не е нужно да ги изброявам тук. Това е творба, която практически не попада в нито една жанрова категория и съдържа стилови препратки към най-различни посоки, но най-вече към кабарето и старата италианска пантомима. Всъщност, въпросният концерт съдържаше изненади на всички възможни нива. Концепцията на ръководителя на ансамбъла, великолепния саксофонист, кларнетист и импровизатор Реналд Депе, е основана на изпълнената в оригинал вокална партия, поднесена изразително и съвършено от Йохана ван дер Декен, към която членовете на ансамбъла композират собствена инструментална музика, която органично се свързва със солото по начин, който кара слушателя да забрави оригинала. Авторовият инструментариум е коренно реформиран – липсват флейтата, цигулката и виолончелото. На сцената има електрическа китара, от която Михаел Брукнер-Вайнхубер изтръгва нежни и нетипични тембри, Франциска Флайшандерл музицира на австрийска версия на цимбала (Hackbrett), на пианиста Мартин Степанек е поверена и електроника, използвана по възможно най-деликатния начин, а Юдит Ферстл на контрабаса се грижи за акустическия фундамент. Всеки е едновременно оркестрант и солист – един от заложените от самия Шьонберг парадокси. Особено впечатление прави изключителната ангажираност на всеки отделен музикант – нещо, което директно прониква в слушателя и го увлича в едночасовото музикално приключение. Под впечатленията на един такъв пърформанс, интуитивно и спонтанно се замисляме за бъдещето на музиката и възможните форми на съществуването й. Очевидно е, че понятия като вярност към нотния текст, респект към оригинала, непрекъснатост на триадата композитор-изпълнител-слушател постепенно се трансформират и придобиват друго, ново съдържание и измерение. Участващите в този спектакъл музиканти са представители на един творчески кръг, който успешно и интензивно генерира художествени събития и постижения далеч от мейнстрийма на класическия музикален бизнес. Това са музиканти, творящи в различни стилове едновременно, създаващи репертоар, който не се основава задължително на изтърканата и изпълнявана на стотици хиляди концерти непроменлива и консервирана класика. Повечето от тях композират собствена музика и импровизират, т.е. възраждат една забравена творческа практика и възстановяват творческия баланс, фатално деформиран до неузнаваемост от дългогодишното разделение на композиращи и изпълняващи музика. По този повод си позволявам едно субективно отклонение: сещам се за едно изказване на същия този Арнолд Шьонберг, което прочетох преди няколко години и което искрено ме възмути – той твърди, че партитурите, които пише, могат чудесно да бъдат разбрани от тези, които могат да четат ноти, и че изобщо няма нужда от изпълнители. В този смисъл, може би най-същественият аспект на яркото впечатление от този концерт е очевидният факт, че погледът ни към процесите и формите на създаването на музиката се е преобразил и сега изведнъж установяваме, че партитурата на една музикална творба не е паметник на културата или на съответния велик маестро, а просто повод и импулс за правене на жива музика. Ако не е така, наистина, за какво изобщо са необходими изпълнителите?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”