Косъмче от четка (изкуство), брой 19 (3033), 23 май 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Хубави хора
Български  |  English

Хубави хора

 

Кольо Карамфилов в СГХГ, 14 май-1 юни 2014; Георги Трифонов в СБХ („Райко Алексиев”), 9 май-4 юни 2014; Еслица Попова с „Балканско вуду” в галерия „Аросита”, 7-20 май 2014; „Хубави хора” на Мина Минов в the fridge, 6-26 май 2014.
Излишно е да се пише за изложба като тази на Кольо Карамфилов в СГХГ. Тя трябва да се види, да се изгледа - не като филм, не като представление или шоу, трябва да се усвои/присвои като сън, мечта, референтен терен, невидима карта или координатна система, заложена под огледалния слой на огледалото. Пред него, на яве, зрителят се оказва собствено в идеализирания образ на човека, онзи, който е бил за малко, в далечен спомен, но вече го е заличил. Метафизичното състояние, в което се озоваваме пред работите на Кольо Карамфилов, е онази страна на огледалото, където в истинската алхимия на парчето сребърен нитрат се разкрива автентичната образност на чувстващия човек в абсолютен, универсален код.
В изложбата на Георги Трифонов, която е подобна по замисъл, може да се открои разликата между двамата като художници. В „Райко Алексиев” може да се проследи път, промяна. С изключителната поетика на художествен език, който работи повече като лирика, отколкото като визуализация, и двете изложби подсещат за едно качество на т.нар. изобразително изкуство у нас. То може да се определи като описателна модалност на стилизиран наратив. Нерядко той се оказва граничен на илюстрацията, но когато е свободен от конкретност и разказ, остава естетизирана конструкция от визуални морфеми – при Кольо сведени до една (или дори по-малко) недовършена фраза, а при Трифонов - съчетани по съзерцателен начин.
Еслица Попова успява да създаде изложба, която меко и чувствително третира темата. „Балканско вуду” в галерия „Аросита” е огромна изложба, независимо от малкото пространство на галерията. Тя започва от ефектно-интерактивния обект, асамблаж, костюм и кукла, минава през неговата символизация, рисунка, анимация, приказен колаж, заплитане на истории, герои и същества, за да ги изостави в отчуждените погледи от пастелните си портрети, които изпращат зрителя до входа на галерията, разтърсен от балканското вуду. Енергията на цветната му тъкан, близостта на образите, познатите чудеса и детайли на Нашето изведнъж се сглобяват в чудовищен кошмар с чужда стихийна вуду сила. След години на работа на Карибите, Еслица Попова внася не само очарованието на тропическия колорит.
Хубави Хора” е почти изцяло фотографска изложба на Минà Минов в „The Fridge”. Минà работи със съвременни средства, като видео, инсталация, пърформанс, интервенции, предимно в чужбина, където живее. Това не означава, че не се включва в конвенционална, да не кажем традиционна, художествена работа по визуалното изследване на човека. Хубостта краси човека - и със, и без излишна ирония. И, разбира се, хората, и особено добре изглеждащите хора, винаги са били едно от най-присъстващите неща в историята на фотографията, пише Минов за своята изложба. В нея той показва пречупени през съвременния вкус, принтирани непретенциозно, заковани директно на стената произведения-коментари на посоките на представяне на човека. Голям принт събира десетки снимки на всякакви хора, носещи анцуг. Те пазаруват, общуват, изпълняват социалните си роли с достойнство и комфорт. Гол чичо-нудист в далечината гледа към камерата от идиличен пейзаж – скалите под Созопол. Друг устремено носи на рамо син бидон. Трети пуши по халат на балкончето на запусната сграда. Скиори позират на малка фотография от началото на века. Снимката е залепена на голямо, опънато мръсно платно. Нещо като табла за креват с голяма бяла усмивка подпира каширан портрет на блондинка от осемдесетте. Конкретни и ясни, тези „хубави хора” обиграват форми и формати на репрезентация през маркиращата форма на непретенциозната снимка. Един интересен и симпатичен начин да се освободи и изчисти визуалния език до основна граматика.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”