Думи срещу думи ( литература), брой 19 (3033), 23 май 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Историята, нейните подземия и бунища
Български  |  English

Историята, нейните подземия и бунища

 
Леонардо Падура. „Човекът, който обичаше кучетата“. Превел от испански Венцеслав Николов. ИК „Жанет-45“, 2014 (оригинално издание 2009). Цена 18 лв.
 
Съдбата на Лев Троцки несъмнено е изкусителна за въображението и е вдъхновила както сериозни произведения на литературата, театъра и визуалните изкуства, така и немалко посредствени опити. Втората категория не ни интересува тук, но в първата българският читател получава нова придобивка. След като преди време излезе пиесата на Петер Вайс „Троцки в изгнание“ (виж „Легендата Троцки“, брой 24 от 22 юни 2012 г.) сега разполагаме и с този особено внушителен роман на кубинския писател Леонардо Падура. Внушителен е още на пръв поглед с обема си – близо 900 страници в българското издание – внушителен е с размаха си, с амбицията не просто да разказва, а да създаде монументална панорама на два исторически периода, внушителен е най-сетне и с отговарящата на тази амбиция структура: редуват се три различни, макар и преплетени, повествования, съсредоточени съответно върху Троцки, върху неговия убиец Рамон Меркадер, и върху фикционалния разказвач, замлъкналия кубински писател Иван, който случайно среща Меркадер в самия край на живота му в Хавана.
Падура несъмнено е свършил огромна проучвателна работа. Това личи по обилната и скрупульозна историческа информация, отговорна за немалка част от обема на книгата и на моменти дори прекомерна, но винаги прекарана през едно наистина увлекателно разказване, способно да ангажира читателя от начало до край. „Човекът, който обича кучетата“ притежава солидна познавателна стойност – нещо, което изглежда важна черта на съвременния роман. Процесията от исторически фигури провокира читателя да търси още информация и дори му е оставена възможността да направи собствено малко проучване, за да разкрие самоличността на злокобния и в същото време харизматичен офицер, който направлява през цялото време Рамон Меркадер и се появява с истинското си име чак към финала. Пределно информативни са и бележките на преводача, макар че нерядко отиват доста далеч от енциклопедичния стил (напр. „мрачен унгарски сталинист евреин“ и други от този сорт). Изобщо трудът на Венцеслав Николов заслужава адмирации, които все пак бих оставил на испанистите.
Леонардо Падура е голямо име в криминалния роман и сюжетната му сръчност несъмнено е школувана в този жанр. Но майсторството му личи особено красноречиво в ловкостта, с която един наглед незначителен детайл пронизва огромното здание на романа като лайтмотив и става достатъчно важен, че да му даде и заглавието. Обичта към кучетата ненатрапчиво се споменава все на знакови места, докато в един момент читателят се пита: всъщност кой е човекът, който обича кучетата? С това прозвище разказвачът нарича болния Рамон Меркадер, но то е също толкова подходящо и за него самия, и за Троцки. Тази черта на характера обединява тримата герои на романа и така неусетно препотвърждава тяхната дълбока свързаност в смазващата машина на историята: революционерът Троцки, агентът Меркадер и замлъкналият кубински писател са въвлечени все в една и съща зловеща игра, в която, независимо от позициите си, и тримата се превръщат в жертви.
Жанровата школовка на автора обуславя и особеното място, което би заел „Човекът, който обичаше кучетата“ във все пак възможните и днес йерархии. Начинът, по който се възползва от похватите на криминалето, трилъра и историческия роман, може би поставя под въпрос принадлежността му към високата литература; но, от друга страна, сравнително усложненият стил (напомнящ Варгас Льоса от по-късните му години) и стремежът да говори многопластово за историческата трагедия на лявата утопия през ХХ век издига романа много далеч над комерсиалното четиво. Тук не бива да забравяме каква смелост се изисква от живеещ в Куба автор, пък макар и прочут, да заявява така откровено дългосрочния провал на започналата с толкова мечти кубинска революция. Кубинският сюжетен пласт рискува да остане в титаничната сянка на разказаните исторически събития, но той вкарва важно измерение в това мащабно дело. Благодарение на него се усилват политическите, а и екзистенциални послания, свързани с извращаването на мечтата за социална справедливост, с потъпкването на индивидуалната свобода, с производството на идеологически чудовища и с трагедията на онези като Рамон Меркадер, които излизат от подземията на историята, проблясват в нейния ураган и в крайна сметка биват изхвърлени на бунището й.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”