Ако бях кон, къде щях да се дяна?
Образът на Кончита Вурст спечели конкурса „Евровизия“. Твърдят, че толерантността е победила на попконкурса за гастърбайтери. У нас предстои друго гласуване – пак евро, но за депутати. Тв клиповете на политическите партии приличат на кутия цигари с предупреждението, че купуването и продаването на гласове са вредни за нашето здраве.
От три години насам се утвърди нов традиционен купувач на гласове. Партиите имат конкурент на пазара в лицето на телевизионния репортер. По време на извънредните парламентарни избори през май 2013 г. набезите на репортери към ромските махали бяха толкова чести, че, аха, да заприлича на националистическа пропаганда. Всеки ден някой правеше „разкрития“ как ромите продават гласовете си. Описват се схеми, чертаят се механизмите на една проядена демокрация. Тогава „Нова тв“ все пак „разкри”, че не само роми продават гласовете си: Безпрецедентна схема за привличане на студентски гласове в Свищов разкри Нова телевизия. На парти с безплатен алкохол в нощта преди вота студенти получават ваучери за още безплатна консумация в заведения на хора, близки до кандидат за депутат от града. Е и?
През 2011 г. Лора Крумова и Галя Щърбева правят 8 разследвания за купуването на гласове в страната с подкрепата на американска фондация. Филмите, както са наречени, се излъчват по bTV и „Нова тв“. Но защо журналистите не разкриват в репортажи престъпленията по време на избори, а търсят пари за подобни разследвания и след това продават тази информационна услуга като медиен продукт? Всички телевизии се втурнаха кампанийно да издирват купувачи на гласове едва след 2011 г. Посланието „всички са маскари, всички купуват“ работи в изборния ден. Няма разследване за купувачите на гласове. Журналистите не се внедряват „под прикритие“, както обича да казва Росен Цветков, в схемата на купувачите, а на продавачите. Няма никакво развитие и в събирането на доказателствата, винаги се използва скрита камера.
След филма от 2012 г. на БНТ „Глас под наем“, журналистите откриха ново телевизионно Елдорадо – изобразяване на продажбата на гласове. През 2013 г. Росен Цветков направи разследването си „Победа“ с финансовата подкрепа на американска фондация. Филмът имаше две важни послания, които не бяха акцентирани, но прозвучаха. Първото е, че местните ромски лидери стоят далеч от границите на други местни лидери. Има общини, в които няма да можем да влизаме, да речем, Руен. Те са турски села, на местната почва всеки си има кмет. Кмет, който ги поддържа с работа, с храна, например, помощ и те не могат да идват да ти гласуват на тебе, тъй като 4 години той помага на тях. Ромите деляха малцинството на две - на роми и турци. Продажбата не е на ромски гласове, продажбата е на съзнанието за възможните употреби като сила на „малцинствеността“ като характеристика. И второто послание е, че стойността на депутатското място зависи от активността на гласоподавателите (подразбира се от мнозинството). Но това го знаем.
Отскоро преминал в bTV, в началото на кампанията Росен Цветков отново е сред ромите. Разследване на bTV Репортерите дни преди Eвровота разкрива, че дилъри на гласове, осъдени за изборна търговия, отново са склонни да повторят грешките от миналото. Завъртя се добре отработена схема на представяне на проблема. Елементи на самоделна документалистика, съчетана със смело насочване на микрофон, но накрая виси въпросът: „Е, и?“. Сега вече всички знаем, че има продавачи на гласове. Всички разследващи журналисти ни казаха и кои са те – ромите. Какво правим обаче с това знание?
Разследванията, в които ни се казва очевидното – че у нас изборите са свързани с престъпления - имат три възможни интерпретации. Нека си представим, че сме на мястото на зрителя-избирател. Или както я нарича Растко Мочник[1], да използваме „съпричастната интроспекция“. Фразата „Ако аз бях кон, къде щях да се дяна?“ е използвана от Радклиф-Браун и е свързана със селски стопанин, който се опитва да хване избягалия си кон, като си представя къде може да е избягал. Посланията могат да породят извода, че изборите са мръсна работа, безсмислено е да се гласува. Втората възможност е: изборите са мръсна работа, трябва да гласувам само за да не ме управляват с вота на ромите (и не е задължително тази зрителска интерпретация да води до вот за партия с националистически лозунги. Антиромският вот е част от вота за всички партии, а това е проблем.). Макар и малко вероятна, третата възможност е да се намерят зрители, които да оправдаят ромите, че продават гласовете си заради глада. Или заради нагласата, че демокрацията трябва да ни дава нещо. Липсва четвъртата възможност за разчитане на разследванията – конят може би не е избягал. Може би селянинът не иска да го търси...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
