Цената на забравата
Милан Кундера. „Книга за смеха и за забравата”. Превод от френски Боян Знеполски. ИК Колибри, С., 2014.
На 1 април т.г. Милан Кундера навърши 85 години. Издателство „Колибри” организира флашмоб в пространството пред Народния театър. Дойдоха хора с негови книги в ръка, четоха, други се спираха при тях, „моментната тълпа“ растеше. Всъщност Кундера е публикуван многократно в България след 1989, той навярно е най-популярният не- популярен писател у нас. Докато препрочитах „Книга за смеха и забравата”, неволно си мислех кой, колко и как, и дали изобщо разбира тази странна книга, чието емоционално въздействие те кара да се чувстваш като риба на сухо, да бягаш в сигурните води на скромното ти, но собствено равновесие; и после пак да се връщаш към нея. След първото й издание в САЩ Джон Ъпдайк пише рецензия, в която най-точната дефиниция за смущаващото й присъствие е „странност, която ни оставя заключени отвън“. Кундера наистина умее да пише така; обезпокоителната странност на неговите романи е магнетична, може би точно защото никога не те допуска навътре докрай.
„Книга за смеха и забравата” е първият роман, публикуван след неговата емиграция в Париж, създаден все още на чешки език. Това, което ражда потребността от нея, е опитът да бъде преработена болката от една загуба, заплашваща да погълне смисъла на живота. Смехът и забравата са двата механизма на справяне, но тяхното осмисляне е много далече от лесното им противопоставяне – както между самите тях, така и едновременно на това, което се случва отвън и независимо от съзнанието на личността. Изградена от шест сякаш независими една от друга части, които могат да бъдат наречени и новели, книгата всъщност се стреми да бъде „роман под формата на вариации“ – пътешествие в седем части, своеобразен митологичен quest в непостижимата необятност на една тема, която би могла да роди или да погълне оправданието на човешкото битие. В центъра е разказът за Тамина, сякаш-реалистичен персонаж на една млада чешка емигрантка в Испания. Макар и разделен на две части, той е цялостен, модернистичен наратив за перипетиите на „емигрантската душа“, а това е всяка човешка душа, самата човешка душевност, за Кундера. Забравата е единственият начин, по който отделният индивид би могъл да се приспособи към онези промени в обстоятелствата на битието, които не зависят от него: политиката, историята и любовта. Цената на забравата обаче, е той самият, неговото съзнание, станало възможно в определен контекст от значение, способността да изпитва щастие. Смехът, както и сексът са спирки по пътя на забравата, но те не могат да наваксат усещането за абсолютна, екзистенциална липса. Самият опит да бъдат използвани като техники на справяне със забравата ги прави абсурдни. Както впрочем и ангелите, и самата идея за ангелическото като спасителен изход от неизбежността на падението. В същата поредица на привидените спасения попадат децата (идеята за детска невинност, за „детски“ рай в човешкото битие) и сексът. Изображението на секса по принцип е натрапливо всеприсъствено в писането на Кундера; тук, както в авангарда от първата половина на ХХ век, сексът е колкото неизбежен, толкова и абсурден в опитите да се употреби тялото като алтернатива на загубите, преживени от душата. И все пак има един изход от невъзможността за забравяне, от сякаш безалтернативната перспектива на емигрантската бездна в човека. Това спасение се крие в умението да се забрави, че сме забравили. Ако изходът ви се стори многозначителен, несигурен и рискован, такова е и усещането, когато четеш Кундера по принцип. Точно затова Кундера означава избор, който всеки път, с всяка негова книга, с всяко препрочитане на една и съща книга читателят прави отново.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
