Феноменът Карадере
Преди 6-7 години беше без име или се казваше „Бяла“, „проектът до Бяла“ край морето – как така в международното пространство и на Норман Фостър ще се предлага български проект с такова име на местност - „Карадере“ – не! Сега обаче си е „Карадере“, както се знае местността в района. Маската е свалена. Днес не се казва кой е собственикът, който е закупил тези земи от български собственици: 707 000 декара! Маската досега не е свалена. Казват, че той има и други собствени терени край морето, закупени на север от Варна, и т.н. Споменава се, че искал да стане български гражданин, но не се казва какво му е гражданството сега. Преди години при излагането на първия проект 2006-2008 г. се казваше, че това е руска компания с участието на големи руски политици, споменаваха се и имена – така ли е – кой ще потвърди? Тези дни се каза, че проектът вече бил „готов“, но не е „качен“ в интернет, както би трябвало да бъде... тайна някаква. Ще се утвърди, „ако е законосъобразен“, казват сега някои депутати, включително и Председателят на Народното събрание. Ако не е такъв, ще сменим законите и ще стане законосъобразен... Това са все реплики, излъчени от медиите и цитирани тук. Има и още много други.
Това, което особено много ме стресна обаче, беше едно кратко интервю с местен жител на Бяла, който откровено и хрисимо каза на екрана: „Нямаме работа. Така ще дойдат туристи и ние ще ги обслужваме.“ Хоризонтът на българина се оказва дотам, да е слуга, да прислужва на господарите. Ужасяващо ниво на самочувствие, на съдба или, както по народному го казваме – на орис. Защо? Ние ли си я създаваме и неизбежна ли е тази орис? Това ли ни е отредено от геополитическато разпределение? Към това ли ни тласка българското управление?
Докога ще се мисли, че сме способни само за прислужване на другите? Ние сме в собствената си страна, на собствената си земя, с умения и знания; и въпреки това излиза, че само мечтаем да сме слуги на чужденците. Дотам ли ни се свежда хоризонтът на съществуването? Защо не направим анализ кому са големите хотелски комплекси покрай морето? Да, има много български групировки и български олигарси, но има и много чужди компании, има затворени жилищни/ваканционни комплекси отново на чужденци, които получават печалбата от нашето море и от условията на климата и природата ни. А ние, българите, се радваме, ако може да им прислужваме. Поведение на народ със самочувствие на периферен играч, на геополитическа пионка в събитията на Европа, на слуга. Защо сме доведени до тази роля?
Нека погледнем и други факти. В началото на това хилядолетие имаше бум от британски заселници. Няма официална статистика за тях, но около 2008 г. се съобщаваха в медиите числа за около 50 000 закупени български имоти от британци. Никоя институция тогава не се загрижи да изследва този феномен, да анализира каква е намесата им в нашите населени места (не само покрай морето и в ски курортите), какви са взаимоотношенията им с местното население, кои са губещите и кои са печелившите в този процес. Имаме ли политика за такова управление. Британската академия се загрижи къде се харчат пенсиите на британците, БАН направи това изследване, но никоя българска управляваща институция не пожела да се запознае с резултатите. Започна и масов бум на закупуване на български имоти от руски граждани. Той продължава. Миналата година дори в Москва отиде екип от български юристи в посолството ни, за да помага и разяснява технологията и условията за закупуване на български имоти от руски граждани. Отново не се дава официална статистика, но неотдавна представител на руското посолство, а и много наши медии, споменават за около 350 000 български имота, закупени от руски граждани. Сметнете, на всеки имот да има поне още двама души – ето ни с близо един милион руски граждани на територията ни, които живеят в собствени имоти в България. Подхвърля се, че през социализма нямахме руско присъствие на място, но сега имаме. Какви са настоящите и бъдещите взаимоотношения между местното население и тези руски граждани и какво ни очаква с този огромен масив от чужденци? Радваме се и на тях, защото ще им прислужваме. Бързаха „морските“ българи да си продадат нивите и лозята, но имотите свършиха. Ами сега? Купиха си коли и си достроиха и пооправиха къщите, превърнаха ги в семейни хотелчета. Така те ще прислужват на туристите и на чужденците. И от господари на българската територия, постепенно се превърнаха в слуги. В същото време обаче, голямата печалба от туризма не отива в българските ръце. Британски туристически агенции въртят под наем британски имоти за британци, руски туристически агенции въртят под наем руски имоти за руснаци и големите пари излизат отново извън България, в джобовете на чужденците. А българите печелят от продажбата на евтиния алкохол и обслужването на евтините туристи.
Друг един процес се развива пак по морето – настаняване на пенсионерски компании от Европа, главно от Германия, пак по тези територии. Отново българите ще имат работа, за да прислужват. Българските пенсионерки ще слугуват на немските.
Далече съм от мисълта, че това е картината за 100% от имотите по морето. Но това е доминиращата картина. Това е феноменът „Карадере“ в действие. Ето какво подготвяме отново на нашите жители край морето. А какво ще правят българските граждани, които не живеят около морето? В тези луксозни курорти почиващите българи от страната няма да са много. Ще имат ли изобщо достъп да почиват – чуждите собственици могат да ги затворят и да допускат в тях само чужди граждани. Или друго - ще имат ли българите достатъчно доходи, или ще слугуват на чужденци, било в България, било в други страни?
Казват, че Карадере е последната незастроена територия по бреговата ни морска линия. Не, няма да я запазим като незастроена територия нито за нашите поколения, нито за бъдещите. Ще я продадем и застроим и нея, ще прислужваме на чужденците и ще се радваме, че не умираме от глад. Но повече няма да има незастроени брегове.
Не се обсъжда достатъчно обаче един кардинален въпрос, който е присъщ на феномена „Карадере“ и който бе възпроизведен многократно при другите строителни инициативи на голи терени, там, където няма инфраструктура от пътища, електроснабдяване, водоснабдяване, канализация, пречиствателни станции, замърсяващи стопанства при обслужването и т.н.: строителството и заплащането на цялата инфраструктура, с която се съпровожда изграждането на такива обекти. Съгласно българските закони, общините (или държавата в някои случаи) заплащат строителството на тези мрежи от инфраструктурата, т.е. всички български граждани от цялата страна плащат, за да се осигури печалбата на онези „офшорни“ собственици. Примерите се болезнено много. Не само по морето, а и в другите курортни центрове в страната и в градовете. Да, вътре в курортните селища може и да се изградят от собствениците вътрешни връзки на инфраструктурата, но тежката, скъпата част от тези мрежи е на гърба на българския данъкоплатец. Това е истината.
Продадохме на чужди компании водата, канализацията, електричеството, големи предприятия и какво ли още не. София се задъхва, всички населени места имат проблеми с тези чужди компании. Доволни ли сме от това? Знаем отговора. Ще отнемаме лицензиите на ЕРП-тата, защото не си плащат задълженията и бързат да преведат в страните си печалбите! Да видим. А защо трябваше да се поставим в това положение – да ни експлоатират чужди компании и да изваждат и последните пари на българите, за да се осигури печалбата им? По същата схема ли ще продължим и в бъдеще – да продаваме всичко на чуждите компании и да се подлагаме на неудържима експлоатация? И да прислужваме. После се чудим защо сме намалели с два милиона. Заради феномена „Карадере“, който става вече нарицателно!
25 март 2014
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
