Френска вечер
На 26 март Софийската филхармония под диригентството на френския диригент Амори дю Клозел представи любопитна френска програма, включваща Първата симфония в до мажор от Жорж Бизе и премиерната за България оратория „Мойсей от Синай“ от Фелисиен Давид. Само ден по-рано, отново в зала „България“, беше представена месата „Въоръженият човек“ на Карл Дженкинс – русенски гастрол в рамките на „Европейския музикален фестивал“. Споменавам го, защото би било твърде много да очакваме в две последователни вечери да има достатъчно публика за вокално-симфонични творби (и двете премиерни при това). Отново нещо в планирането не е съвсем точно. Жалко, защото въпросната френска вечер беше интригуваща и в друг контекст би привлякла доста повече зрители. Наистина, гостуването на Амори дю Клозел е част от единия от циклите на Софийската филхармония и може би тогава не се е знаела програмата на европейския музикален фестивал. Затова големите оркестри и фестивали по света планират всичко с години напред.
Но да се върнем на конкретната вечер. Малко публика, но пък много топла и отзивчива. Много й се хареса симфонията на Бизе – написана само за месец, когато той е бил едва на 17, бидейки студент на Шарл Гуно, и не изпълнявана преди смъртта на композитора. Достъпна, танцувална, витална, без претенции, но загатваща бъдещите големи творби на Бизе. Именно така бе поднесена от Амори дю Клозел, чийто танцувален маниер на дирижиране „пасваше“ много точно на характера на симфонията. Френският диригент демонстрира грамотност и старателност в прочита и на непознатата за родната публика (създадена 9 години преди симфонията на Бизе) оратория от Фелисиен Давид. Малко факти за този композитор – бил е ученик на Керубини, големият пробив за него идва със симфоничната ода „Пустинята“ (тогава вестниците обявяват раждането на „един велик композитор“), по-късно наследява Берлиоз във Френския институт. Музиката на Давид напомня ту на Пасторалната симфония на Бетовен, ту на „Шехерезада“ на Римски-Корсаков. Лесна и приятна за слушане, на моменти не съвсем овладяна организационно (ораторията е за оркестър, хор и трима солисти), „Мойсей от Синай“ бе хубав „щрих“ в музикалния афиш на столицата в контекста на неговата многоплановост. Добре и компактни звучаха епизодите на Националния филхармоничен хор (диригент Илия Михайлов), откроиха се красиви сола в оркестъра в началото на втората част. Ораторията задържаше вниманието на публиката в различна степен – на моменти чезнеше единството на оркестъра, другаде силата на музикалния език и изразността губеха от своята красота и интензивност, но, като цяло, концертът беше от смислените, което далеч не може да се каже за всички програми, които се представят пред столичната публика. Амори дю Клозел в своя диригентски път се е докосвал до големи личности в музиката – учил е при Александър Мират (който беше гост-диригент на радиооркестъра неотдавна), Карл Йостерайхер и сър Чарлз Макерас, бил е част от майсторските класове на Пиер Булез... Успоредно с това учи право и политически науки. Комплексна личност, част от парижкия музикален „водовъртеж“, той има какво да „донесе“ на Софийската филхармония - най-малкото като естетически послания. А за да израства, един оркестър се нуждае и от личности, и от носители на тенденциите в европейското (в случая) музикално пространство. И да не забравя солистите – трима чужденци – сопраното Ченхинг Юан, Норберт Хери (тенор) и Никълъс Мериуедър (баритон).
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
