Сюжети с жени в Пловдивската опера
„Жени на ръба...” - заглавието на новия танцов спектакъл на Пловдивската опера, неминуемо напомня филма на Педро Алмодовар, но в това няма нищо лошо. „Жени на ръба” са съвременните жени, които се разкъсват между работата и дома, децата и кариерата, семейния бит и женската си неудовлетвореност и мечти... „Жени на ръба” са тези от тях, които са в екстремална ситуация, но това не ги тласка в бездната на депресията и отчаянието, а ги прави особено витални и изобретателни. Така мисли и Боряна Сечанова, която като хореограф и директор на балет „Арабеск” събира в „Жени на ръба...” усилията на своите колеги Анна Пампулова, Мила Искренова и Олеся Пантикина.
Съвременен танцов спектакъл е достатъчно широко определение, което събира класически балетни техники и съвременни изразни средства, ползвани в танцовия и движенческия театър. Сюжетите са инспирирани от класиката, особено в работите на Боряна Сечанова – в тях виждам внушение от „Домът на Бернарда Алба”, реминисценции за Дон Жуан, ако щете, и напомняне за „Анна Каренина”, но и жанрови картини от съвременното ежедневие... Рамката е много широка, разнообразен е миксът от музика – Вивалди, Моцарт, Йохан Щраус-син, пакистанецът Нусрат Фатех Али Кхан, нашите съвременници Асен Аврамов и Христо Петков, прозвънва носталгичното пиано от „Невероятната съдба на Амели Пулен”, както и фрагменти в стил „буда бар”.
Структурата на спектакъла се състои от няколко основни по-големи миниатюри, преходи между тях са кратки интермедии. Ключ към основния замисъл на представлението е началната сцена „По следите на...” (хореография Олеся Пантикина) по „Адажио” на Самуел Барбър, където в два времеви пласта – предишен и съвременен, се разиграва сюжетът на привличане и отблъскване между представителите на двата пола. Извън стилистиката на времето, особени разлики няма. Съединителна тъкан между епизодите е и темата за „жената на път” или продължение/развитие на случката от „Тръгвам си” (хореография Боряна Сечанова). Жената напуска мъж, съпруг или любовник, бяга от привичното, впуска се в търсене на нова любов, нови предизвикателства, други хоризонти. И ако „Кайзер валс”, хореография Боряна Сечанова, е по-близо до класическите танцови похвати, което съответствува и на разказа, „Разминаване” на Анна Пампулова е изцяло върху територията на съвремието с поредица от жанрови сценки, а „Мъжки шеги” на Мила Искренова е хумористична проекция за мъже с поли в източен аранжимент. И докато тези три миниатюри са направени с намигане, „Ключ към сърцето” по музика на Вивалди и хореография на Мила Искренова е силно драматична, а финалът на спектакъла е ретроспекция и обобщение на видяното или бързи, стремителни пресечки на темите за самотата, за търсенето, за раздялата, за разминаването... Има няколко ключови предмета в спектакъла, които подпомагат метафората – червените обувки на жената, обувките, в които тя все не успява да влезе, куфарът, ключовете. Има и мултимедия. Сценографията е на Петър Митев, художници по костюмите са Цветанка Петкова-Стойнова и Яна Дворецка. Солистичните партии са възложени на примата Елена Кучкова, на Диан Райчев, Марина Белева, Иван Илиев, Мария Кумчева, Тончо Тончев. В ансамбъла участва целият балет на Пловдивската опера, подсилен и с танцьори от щатния състав на АМТИИ. Балетната трупа се справя отлично, особено предвид факта, че беше разтурена преди няколко години поради липса на средства за издръжка, после пак събрана, с нея не е работено досега в стилистиката на съвременния балет а ла „Арабеск”.
Боряна Сечанова, която има опит и в извънстоличните музикални театри, за първи път работи с пловдивската трупа. И самата постановка, освен удоволствието, което носи на своята публика (преобладават млади хора, но има и възрастни), представлява един великолепен урок, някакъв тип тренинг и опит, осъществен от водещи български хореографи с младата балетна трупа на Пловдивската опера. Разчувствана, балерината и дългогодишна ръководителка на пловдивския балет Русалия Кирова подари на своите млади колеги, някои от тях нейни възпитаници, картина на своя знаменит съпруг, художника Димитър Киров, от цикъла „Балет”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
