Адът
„Краят на омагьосания кръг” (The Broken Circle Breakdown), 2012, Белгия/Холандия, 110 минути, сценарист и режисьор Феликс ван Хрунинген, продуцент Дирк Импенс, оператор Рубен Импенс, музика Бьорн Ериксон. В ролите: Веерле Бетенс, Йохан Хелденберг, Нел Катрис, Геерт ван Рамбелберг, Нилс де Кастер и др.
Награди и номинации: наградата на „Europa Cinemas” от Берлинале’13, на публиката от Копенхаген, за женска роля на Европейски филмови награди’13, „Златен делфин” от Троя, номинация за „Оскар 2014”...
Показан на 18. София Филм Фест
Отдавна белгийското кино дава знаци, че успехите му не се дължат единствено на братя Дарден. „Краят на омагьосания кръг” е хит в страната си, стигна до номинация за „Оскар” и в пребогатия контекст на тазгодишния София Филм Фест се открои категорично.
Блуграс група („най-истинското кънтри”) пее. Гент, 2006. Виждаме нейния лидер и изпълнител на банджо Дидие (Йохан Хелденберг) в болница при ангелско момиченце (Нел Катрис). Оказва се дъщеричката му. Там е и тревожната майка Елиз (Веерле Бетенс).
А преди седем години любовта им започва неистово. Тялото на младата Елиз е покрито с пъстри картини и имена. По-възрастният Дидие е стъписан от нейната пънкарска другост. Тя – от неговия талант и манията му по Америка. Присъединява се към блуграс групата. Гласът й е смайващ. Жънат успехи. Обитават караваната му сред кокошки. Накладеният огън огрява лицата им. Червеният пикап е свидетел на убийствена страст между несъвместимости.
Опитват се да загърбят алтернативността. Тя иска веранда – той истински тартар бифтек. Бащата построява къща за очакваното дете. Но тя е с „теранда” – негово съчетание от тераса и веранда. Оказва се опасна не само за птиците. С дъщеричката са повече от щастливи. Но ги застига беда. Детето се разболява. И настава адът.
Сред музика, детски въпроси и невъзможност за спасение родителите порастват. И след като неизбежното се случва, Дидие избухва на концерт – бълва хули срещу Буш, който се противопоставя на стволовите клетки, атеизмът му буквално освирепява, а американоманията се изпарява. Животът им е счупен.
Разбитата Елиз се връща в студиото. Сменя името си на Алабама, него нарича Мънро (на Бил Мъри – бащата на блуграс). Остават заедно в татуировката.
Филмът е конструиран не прост във флашбек – монтажът е сложен и вълнуващ като джаз. Не можеш да премигнеш. Дори да въздъхнеш не успяваш. От една страна, си въвлечен в откровено музикална мелодрама, препълнена със страсти, концерти, гибелност. От друга - задният пласт на цялата тази кошмарна история те изстрелва в сериозен размисъл за живот и смисъл, Бог и лицемерие, традиция и промяна, любов и възможности... Актьорите са безпогрешни. Прочее, идеята за филма е на Йохан Хелденберг, разиграл преди това сюжета в пиеса, написана в съавторство с Мики Добле. Веерле Бетенс се справя пленително със свръхтежката амплитуда от изживявания в превръщането на героинята й от чалната сладурана в херметична мъченица. Визията е сугестивно изпипана: от колорита и осветлението до едрите планове и панорамите. А музиката се лее волно, погалвайки страданието.
Филмът е разтърсващ. В шорт листата на „Оскар” чудно стоят заедно с „Ловът” на Томас Винтерберг, показан на миналогодишния София Филм Фест (вж. „Култура”, бр. 13 от 2013) - не само защото фабулите са свързани с деца и са създадени през 2012. Подобен мащаб на синтез между емоция и мъдрост се среща рядко в днешното кино.
И ако датчанинът Томас Винтерберг е известен, белгиецът Феликс ван Хрунинген трябва да се следи.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 03.04.2014 19:19
Адът
Адът
От: Юлия Върбанова
Прекрасен текст.Брилянтно написан.Бих гледала филма с огромен интерес, дължащ се най-много на текста, който току-що прочетох.
