Грешката и ние
„И България е една голяма грешка”, 2014, документален, 87 минути, сценарий Георги Лозанов, режисьор Стоян Радев, продуцент Светла Цоцоркова, оператор Владимир Михайлов.
Премиера - 7 март на 18. София Филм Фест
Това е необикновен филм. И няма как да е иначе, след като негов сценарист и мотор е Георги Лозанов. Дебютант в пълнометражното документално кино, той се наема да интерпретира абсурдния ни Преход с присъщата си бляскава риторика между ироничната философичност и автоироничната аналитичност. След „Малкият принц” от „Голямото четене” на БНТ, отново са заедно с режисьора Стоян Радев. Поел от репликата на Фройд „Америка е грешка, гигантска грешка” в контекста на живия Ню Йорк, Лозанов я продължава през определението „симулация”, което по-късно й дава Бодрияр. И „запълва” смисъла им чрез свои теоретични конструкции и интервюта с разпознаваеми публични личности. Между „отварящия” д-р Любомир Канов, успял именно в „грешката” Америка, и „затварящия” Георги Господинов, успял в „грешката” България (и чужбина), Лозанов разговаря с Михаил Неделчев, Андрей Райчев, Красимир Гергов, Явор Дачков, Богдан Богданов, Борис Велчев, Христо Стоичков, Николай Колев-Босия, Слави Бинев, Калин Янакиев. Всеки от тях е въведен като представител на определена обществена зона, където симулациите са най-видими: на политическите биографии, на бизнеса, на медиите, на бившата ДС, на правосъдието, на спорта, на спасителите, на църквата... Не всички интервюта влизат в избраната матрица, нито пък са равностойни, но са показателни за манталитета на събеседника и случващото се в страната ни през окуляра на неговия терен. И, в своята цялостност, плюс коментарите на самия автор, те оформят специфична пъстрота от историчност и субективност, нагласи и внушения, интелектуалност и интуиция, принципност и компромис, сериозност и гротеска... Особено тъжна е рекапитулацията за размитото дясно. Тя е изведена като един от най-въздействащите акценти – всеизвестно е, че и Лозанов, и Стоян Радев са десни хора, а и първият издаде през 2011 книгата „Мое дясно”. Въпреки че много от изговорените тези са познати, в контекста на филма не изглеждат тавтологични, а, напротив – превръщат се в предизвестени/неочаквани смислови гнезда на собствените ни преживявания/разочарования през 25-те години на българската демокрация.
„И България е една голяма грешка” е необикновен и като естетика. Създателите му са се отказали от типичните архивни кадри от събития, както е, например, в другия мащабен филм по темата „Преходът или какво стана с нас” на Атанас Киряков, където Георги Лозанов също присъства (вж. „Култура”, бр. 12 от 2013). Предлагат ни радикален подход – монтиране на интервютата сред фотографиите на Надежда Чипева, чийто свръхчувствителен и неуморен фотоапарат е фиксирал всяка значима крачка в България от последните 25 години. Ефектна и ефикасна смислово-визуална концепция. По този начин филмът разширява параметрите на документалната поетика. Доказва, че застиналата фотография би могла да се превърне в динамичен и жив контрапункт – не само на говоренето, но и на осмислянето. За сметка на това, опитът за полиекран от интервю и фотосни изрезки не ми се вижда съвсем убедителен – често визуалният коментар е директен, дори плосък.
Обобщенията на филма са важни. Политиците и шмекерите са виновни, но всички сме в кюпа. На моменти е комично. В други – смазващо. Филмът умно изважда трагичната фарсовост на Прехода.
Ще ми се „И България е една голяма грешка” да бъде видян от колкото се може повече хора, но си давам сметка, че сложната му интерпретативност би затруднила мнозина. Пък и сам Георги Лозанов заявява: „Той е бутиков филм”. Чудесно би било да бъде показан в кино „Одеон”, където ще намери адекватната си публика.
Не всеки ден се случва да преживеем толкова силен терапевтичен ракурс към живеенето ни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
