Как да станеш литературният Супер Марио?
Пътеводител на книжния блогър
През 1985 г. Шигеро Миямото създава видеоиграта Super Mario Bros с герои братята водопроводчици Марио и Луиджи специално за новата тогава конзола Nintendo Entertainment System. Супер Марио е управляван от играча, докато преминава през Гъбеното кралство, за да спаси принцеса Прасковка от Боузър, а ако играещите са двама, вторият управлява брата на Марио – Луиджи. И не, не се опитвайте да свържете всичко това с конкретно събитие от света на книгите, защото такова просто няма. Но, въпреки това, братът на Супер Марио Луиджи се оказва подходящ за едно на пръв поглед забавно сравнение.
„Книжният блогър в България е като Супер Марио - налага му се да запълва дупките от липсващата доскоро комуникация на издателите с читателите им, както и дупките в липсващата и в момента сериозна литературна критика. И понеже прави по-скоро второто, вероятно е по-правилно да кажем, че книжният блогър е като Луиджи.” В това се състои ролята на книжния блогър в България, според Александър Кръстев, създател на най-голямата онлайн медия за книги и четене – сайтът „Аз чета”.
Българските блогове за книги стават все повече и повече. Буквално с всеки ден броят им се увеличава, както и все по-разнотипни са хората, които ги започват. Различно образование, различни професии, различни интереси - тези хора биват обединени като че ли единствено от любовта към книгата и желанието да пишат за нея. Някои пишат почти ежедневно за новата книга, която са прочели, други предпочитат да не спазват определен график на публикуване. Някои четат бързо, други – бавно. Някои се специализират в разглеждането на определен жанр, други предпочитат да не си поставят такъв тип ограничения. Някои пишат единствено ревюта на книги, други се интересуват и от полиграфията и дизайна, трети се захващат да отразяват и всякакъв тип новини от света на книгата. Едни предпочитат печатната книга, други – електронната, трети четат и по двата начина, обръщайки внимание главно на съдържанието.
Като изключим обаче насладата да пишеш за най-любимите и най-омразните си книги или за тези, които не са ти оставили нито горчив, нито сладък послевкус, не бихме могли да отречем, че блогърите придобиват все по-важно значение за българското книгоиздаване.
Българските книжни блогъри не са професионалисти. Да, сред тях има хора, които работят в издателства или книжарници, но има и други - с професии, по никакъв начин необвързани с книгата. Блогърите не претендират да предоставят сериозна критическа преценка. Защото те не са литературни критици. Не и в смисъла, в който познаваме съществувалата преди и поизбледняла днес литературна критика.
Ако литературната критика е професионалната оценка на произведение или автор, която бива насочена не само към читателите на обсъжданото произведение, а и към писателските и критическите кръгове, то текстовете на книжните блогъри представят непрофесионална и най-често субективна оценка. Зад тях стоят хора, които могат да защитят ревютата си с личното си мнение и пристрастия, но не и с претенции за оценка, дадена от „професионален читател”. И най-важното, текстовете в книжните блогове получават съвсем различна реализация от критическите текстове – те се пишат и четат от читателите, от хората, които всеки издател иска да убеди да си купят именно неговия последен бестселър. Оттук би произлязъл един твърде интересен въпрос: Защо тогава самите издатели не успяват да получат същата популярност с текстовете, които сами пишат за книгите си? Отговорът ни дава Преслав Ганев, човекът, стоящ зад един от първите блогове за книги в България – „Литературата днес”: Субективизмът е силата на книжния блогър – той се намира между анемичните рекламни текстове, пращани от издателствата до медиите, и сериозната литературна критика, насочена към тясно ограничена аудитория. Целта на книжния блогър е да намери с текстовете си хората, които се доверяват на неговата преценка, за да изберат сред хилядите книги на пазара – а те му се доверяват най-малкото заради факта, че не се опитва да им продаде нищо.
И точно тук се очертава решаващата за книгоиздаването роля на книжния блогър. Защото една от фундаменталните грешки на българския издател, виновна за неговия в най-добрия случай ограничен успех, е прекъснатата комуникационна връзка с читателя. Българският издател наводнява пазара с неизброимо количество книги и очаква от своя читател, клиент, от своята най-важна аудитория да се ориентира по интуиция. Разбира се, издателите пишат своите рекламни текстове и анотации, които по подразбиране са лъскави, с много сложни думи, завъртени и дълги изречения с кухо съдържание, което в никакъв случай не може да подскаже на читателя за какво става въпрос. И ако блоговете за книги не съществуваха, тази ситуация може би нямаше да претърпи особено развитие. Но с текстовете, които публикуват в интернет пространството, книжните блогъри съзнателно (или не толкова) вдъхват живот на една отдавна изоставена, но наистина важна връзка, а именно връзката издател-читател. Защото блогърите правят две неща, които обичат – четенето и писането. Но с тях постигат много повече от лично удовлетворение. От една страна, отразяват книгите на издателите безвъзмездно, просто защото са им харесали или пък не, написвайки динамични текстове, коренно различни от рекламните, просто защото в тях я има личната нотка. От друга, със същите тези текстове те дават на читателите сламката, от която имат нужда, за да не се удавят в морето от книги. А читателите жадно поглъщат ревютата на книжния блогър и се доверяват на неговата субективна преценка. Защо? Защото той „не се опитва да им продаде нищо”, а просто изказва личното си мнение на обикновен читател, на един от тях. Запълвайки тази празнина, книжният блогър става крайно необходимо междинно звено във и без това нестабилната комуникация между издател и читател. И ако всичко това беше игра, то тя със сигурност щеше да наподобява SuperMarioBros. Защото книжният блогър се опитва да запълва дупки в тази комуникация, точно като братята водопроводчици.
---
Към момента в интернет могат да бъдат намерени десетки български блогове за книги, които могат да бъдат категоризирани по най-разнообразни критерии. И тъй като идеята ми е да съставя нещо като пътеводител, ще се опитам да разгледам значима част от тях и да отбележа характерните им черти.
Струва ми се естествено да започна своя обзор от най-големия сайт за книги и четене в България, а именно „Аз чета” (www.azcheta.com). Създател е Александър Кръстев, който изпълнява функцията на редактор „Новини” в сайтаи тази година беше отличен със званието „Рицар на книгата” от Асоциация „Българска книга”. Всъщност, Алекс и екипът на „Аз чета” успяват да създадат и развият неподражаема платформа за комуникация и обмен на информация, в която може да вземе участие всеки – читател, издател, блогър. В „Аз чета” никой няма да те пита какъв си, стига да си приятел на книгата.
Публикуването на ревюта за книги е просто една от многото функции, които е възприел сайтът „Аз чета”. Тук можете да намерите последните новини и събития от света на книгата – в България и чужбина, както и поглед върху тенденциите. Сайтът има много рубрики, в които всеки може да се ориентира лесно и да намери това, което му допада. Освен всичко, в „Аз чета” можете да намерите и крайно полезните „Карта на букинистите в България” и „Карта на библиотеките в България”, на които с точни адреси са означени огромен брой интересни места на книгата.
„Аз чета” е сайт, поддържан от колектив: в него пишат голям брой автори, а текстовете и организацията им се поема от група редактори с разпределени помежду им задължения. Екипът на сайта целогодишно провежда различни инициативи за набиране на книги за социални институции, но най-хубавото е, че от 3 години всяко лято „Аз чета” набира по няколко HST или Happysummertrainee (Щастливи летни стажанти), давайки възможност на млади хора с по-малко опит да пишат и бъдат редактирани, както и да се насладят на работата в екип.
Други два сайта са започнали съществуването си като блогове за книги и поделят с „Аз чета” определението „едни от първите блогове за книги в България”. Това са „Литературата днес” и „Книголандия”, които по функциите си се различават коренно от „Аз чета”.
„Литературата днес” (www.literaturatadnes.com ) стартира през 2007 г. като блог за книги, списван от Преслав Ганев. За разлика от „Аз чета”, зад текстовете в „Литературата днес” стои единствено създателят му, както и няколко гост-блогъри. Основна характеристика на блога е концентрацията му основно върху ревюта на книги, предимно художествена литература, без оглед на това да бъдат разглеждани единствено новоизлезли на българския пазар книги. Ревютата не се публикуват регулярно, съобразени с някакъв график, а и, както споделя и самият Преслав Ганев: Тук няма новини за книги и трудно ще следите пълноценно как върви българският книжен пазар. Но пък можете да получите ценна информация за книгите, които авторът намира за качествена литература, както и интересни интервюта с български писатели, които загатват продължаваща във времето традиция. „Аз чета” и „Литературата днес” поместват и най-пълните списъци на блоговете за книги в България, които се обновяват непрекъснато, за да може читателите да бъдат максимално информирани за новопоявилите се виртуални места на книгата.
„Книголандия” (www.knigolandia.info) е един от най-големите блогове за книги в България, създаден през 2009 г. от Христо Блажев. Подобно на „Литературата днес”, и „Книголандия” се списва предимно от създателя си, но също публикува текстове и на гост-блогъри. „Книголандия” също се съсредоточава върху анотации на книги, като от време на време се отразяват и значими събития на книгата в България. Христо Блажев поставя нов модел на поддържане на блог за книги, публикувайки текстове регулярно, няколко пъти в седмицата, като това го окачествява като бърз читател и дава повод на хора извън кръга на почитателите на „Книголандия” да се съмняват в задълбочеността на преценката му. Въпреки този фактор, „Книголандия” се радва на хиляди почитатели, като една от характеристиките, осигуряващи му голямо предимство пред блоговете, поддържани от един човек или малък колектив, е отразяването на значително количество нехудожествена литература.
Пръв по рода си за България е блогът „Омагьосано време” (www.omagiosanovreme.blogspot.com ) на Михаил Абаджиев. Освен специализиран в жанровете фентъзи и фантастика, този блог въвежда у нас популярното в света видео-ревю на книги. Публикуването в него не е особено регулярно, но пък клиповете на Абаджиев са интересни и предоставящи друга гледна точка върху начините, по които можеш да отразиш една книга за 3 до 5 минути.
Тези сайтове са част от началото на вълна от блогове за книги, съсредоточени върху публикуването на ревюта за книги, списвани от един или повече хора. Най-популярните и четени сред тях са:
„Библиотеката” (www.bibliotekata.wordpress.com ), списван от Георги Грънчаров, също носител на званието „Рицар на книгата”, но за 2012 г., и Девора Джамбова. Интересни и доста регулярни ревюта, както и възможност да си разпечатате книгоразделител – подарък.
„Lammoth’s bookshelf” (www.lammothsblog.blogspot.com ). Блогът, който заслужава споменаването си не само с ревютата си, но и със симпатично-закачливите си публикации в секцията „Забавно”. Тук можете да срещнете текстове, свидетелстващи за чувството за хумор на Дахер и разчупващи малко по-сериозната схема, в която се побират повечето книжни блогове.
„Четецът” (www.chetecut.com), списван от нас с Даниела Ковачева и Яна Аргиропулос. Освен ревюта, тук можете да намерите кратки статии, засягащи полиграфията и дизайна на книгите, художествени текстове и месечни класации за най-продавани и препоръчвани книги от столичната книжарница „От А до Я”.
„Изгубени в прехода” (www.izgubenivprehoda.com ) – новото явление при българските блогове за книги, дело на Десислава Желева. Този блог разглежда единствено българската литература, като основната му цел е да извади българския писател от „кризата” на липса на читатели.
„Книжен Жор” (www.knizhenjor.com; Георги Вълков), „Книгозавър” (www.knigozavar.com ; Аделина Генова) и много други.
Тук ще поставя точката на моя пътеводител в света на книжните блогъри. Разбира се, представих само малка част от блоговете за книги в България, но, надявам се, тя е достатъчна, за да успеете да продължите пътуването си из тях и без моите насоки. Но, все пак, нека бъде ясно: блоговете за книги не претендират да заместват литературната критика, предоставяйки нещо по-добро. Просто се опитват да попълнят една огромна липса, насочвайки се към по-масовата читателска аудитория. Те са лесен начин да дадеш и да получиш мнение, с което може да се съгласиш или не, но което ти дава различна гледна точка и повече информация. Сега е моментът за издателите да решат дали да заемат мястото си от другия край на комуникационната връзка с читателя, възползвайки се от блогърите, или да отричат значението им. Защото литературната критика – такава, каквато я познаваме днес - става все по-недостатъчна. И издателите, и читателите засега разполагат единствено с Луиджи.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
