Думи срещу думи ( литература), брой 7 (3021), 21 февруари 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Детето с кинокамерата
Български  |  English

Детето с кинокамерата

 
Ане Провост. „Очи в слънцето“. Превела от нидерландски Мария Енчева. ИК „Алтера“, 2013. Цена: 14 лв.
 
„Очи в слънцето“ е от онези приятни изненади, които поднасят тихите книги, непридружени от медиен шум и агресивен маркетинг. Ане Провост е фламандска белгийка, автор преди всичко на романи за деца (както и на ежегодни писма до Андерсен, които публикува на рождения му ден), но „Очи в слънцето“ се смята за първия й роман за възрастни – макар да показва убедително, че разликата между литературата за деца и литературата за възрастни понякога е доста условна и може почти неусетно да бъде прекрачвана в рамките на едно произведение. Разказването в първо лице през погледа на малко дете не е, разбира се, нещо ново, но е вярно, че текстовете, които го избират, обикновено подават ясни сигнали за предвидената читателска аудитория. Докато петата книга на Ане Провост е по-скоро за възрастни, но не се отдалечава така категорично и от досегашната публика на писателката.
Семейството на седемгодишната Клое живее в откъсната ферма в слабо заселен регион на Австралия. Обстановката и отношенията не са съвсем идилични, но това ще го разбираме постепенно, след нелепия трагичен инцидент, който отключва повествованието – бащата на детето пада от кон, парализира се и скоро след това умира. Майката, страдаща от прогресираща загуба на зрението, е изправена пред предизвикателството да закърпи някак разпадащото се семейство и да спаси фермата, онагледила нейната собствена мечта за живот сред природата.
Това резюме има всички шансове да остави впечатление за мрачно и тежко четиво, но всъщност не е така. Мъката и тъгата се балансират от свежия, любопитен детски поглед, който неминуемо и в най-напрегнатите мигове може да се отклони по някой охлюв или бръмбар; а смъртта на бащата и заболяването на майката ускоряват и подчертават порастването, навлизането на децата в света. И всъщност, по този начин романът на Ане Провост отива съвсем уверено в трагическия модус, само че събира и трагедията, и катарзиса в един мъничък микрокосмос. Директният, лишен от условности поглед на Клое (право в слънцето) и безизкусният, майсторски издържан детски изказ придават на романа особена бистрота и оставят много силно усещане за кинематографичност, което се подсилва от ред други похвати. Фокусът постоянно се движи напред-назад и в пространството, и във времето, поддържайки важната игра на отстранение и приближение, а насеченото повествование (главите на моменти могат да се четат почти като отделни разкази) се ориентира около конкретни сцени и прилага метода на монтажа, така че наистина се получава един особено визуален роман.
С всичко това не искам да кажа, че „Очи в слънцето“ остава в плен на визуалното, така ясно подсказано още в самото заглавие. Напротив, това е роман, говорещ смело за човешката участ, с която се сблъскват и най-малките; и явно се вписва в принципното отношение на Ане Провост към писането за деца: тя е от писателите, които поставят децата сред проблемите на истинския живот, например най-известният й роман, „Пропадане“, работи с темата за неонацизма. Да, наглед в „Очи в слънцето“ нефилтрираният детски поглед регистрира всичко със спокойното безпристрастие на фотообектив. Но естествено, че за внимателния читател под уж хладния и прозрачен изказ се разкриват тяга, емоция и ранимост. И тъкмо удържането на тази равна повърхност, под която се вълнуват дълбоки течения, изглежда е голямото стилистично постижение на романа, запазено и в българския превод – въпреки странната му склонност да се намесва в бистротата на изказа с дрезгави архаизми, които човек би очаквал по-скоро от някое фентъзи („рече“, „изпърво“ и т. н.) Навярно романът на Ане Провост ще говори повече на склонни към размишление родители, но майсторството и елегантността, с които е написан, го отварят към най-различни читателски аудитории, дори към юношеската.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”