Иван Терзиев на 80
„Работя по документален филм за забранените от социализма български филми преди 1989 г.”, сподели по телефона Иван Терзиев, който на 11 февруари навърши 80 години. Роденият в Ловеч режисьор има какво да каже по тази тема – той е последователно одобряван, награждаван и... забраняван по времето на социализмаавтор.
Неговият филмов сериал „Селцето“ (1980) чакаше своята премиера цели десет години. Време, минало в странни перипетии и надхитряне с цензурата. За смелия филм се разчува веднага, след като е готов. Киновариант на „Селцето” е приготвен за участие в програмата „Особен поглед” на фестивала в Кан през 1987 г. Обаче по причина, „твърде очевадна, филмът така и не замина“, отбелязва днес авторът.
Сериалът е по сценарий на талантливия поет Константин Павлов. В 5 серии по 70 минути Иван Терзиев епично разказва за трагичната съдба на едно българско село по време на събитията около 1944 г., навлизането на комунистическите идеи и насилственото коопериране на земята. Именно затова филмът е спрян от цензурата. Излъчен е по телевизията чак през 1990 г.
Забраната на сериала води до принудително оттегляне на Иван Терзиев от голямото кино. Днес той разказва: „В десетилетието след „Селцето” направих два неуспешни опита да снимам игрални филми. Сценариите бяха адаптация по романи, единият дори носител на награда на Комсомола. И двата проекта бяха одобрени от художествени съвети. За първия от тях тогавашен зам.-директор на Кинематографията любезно ме информира, че „на тоя сценарий още не му е дошло времето.” А за втория сценарий тогавашният генерален директор Никола Ненов отсече: „За какво да те пускам в производство, като след това ще трябва да те спирам”?! Това ме принуди да се обърна към „малките форми”, спомня си Терзиев. Снима документални филма и шест новели в тогавашната студия „Спектър”.
Иван Терзиев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (1958) и кинорежисура в Москва (1966). Дипломната му работа е късометражният филм „Федор Грай” (1966), на практика първата екранизация по Василий Шукшин. Режисьорският дебют на Иван Терзиев е шпионският филм „Господин Никой“ (1966) по едноименната книга на Богомил Райнов, в главната роля е Коста Цонев. Истинската си сила и талант режисьорът разкрива в „Мъже без работа“ (1973),а после и в „Силна вода“ по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев (1975).
В „Мъже без работа“ централната роля е на Стефан Пейчев. Той изиграва запомнящия се образ на бригадира бай Стамен Американеца, събрал изконни черти на българина, непокътнати в условията на социализма. Филмът и днес покорява с черно-бялата мека палитра и характерната провинциална застиналост на тогавашното време, смущавано от неочаквани човешки жестове на солидарност.
Втъжно-веселия „Силна вода“ пък завладяващо играе Иван Григоров. Искреният млад мъж Чико влиза в тих конфликт с нормите на социализма, докато безводие мори крайдунавски град и спешно се търси със сонда вода. От този филм са популярните и до днес реплики „Добре съм, ама ще се оправим“ и „Искам си ВЕФ-а“. Филмът спечели Специалната награда в Локарно, наградата на критиката на кинофестивала във Варна (1976) и още куп отличия.
Когато през 1973 г. във ВИТИЗ е създаден кинофакултетът, Иван Терзиев се включва в групата преподаватели редом с Христо Христов, Бинка Желязкова, Въло Радев. Преподавател е по монтаж на филми, професор в НАТФИЗ.
Неговите филми днес печелят нови зрители в интернет, а филмотечното кино „Одеон“ отбелязва юбилея му с ред прожекции.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
