В коритото на общата река
ArtUp! - проект за медийни изкуства на Гьоте-институтите в България, Гърция и Турция. Изложбите към проекта започват през 2012 със „Съседства Х.0” в Анкара. Следват „Parabole” в Пловдив, София, Русе и Варна (2013) и „Home/s” (2013) в музея Бенаки, Атина. Последната изложба е „future past – past future”, която се случва в момента, в рамките на фестивала за медийни изкуства transmediale (25.01 - 2.02.2014) в Берлин.
В едноименния разказ от книгата си „И всичко стана луна“, писателят Георги Господинов използва интересна история за бедуините. Той разказва как през дългите си скитания из пустинята бедуините често спирали по пътя си, но не за да си починат. Те давали време на душите си да ги настигнат. Бедуините смятали, че душата им остава по-дълго от тялото на старото място, по-трудно от тялото сменяла своя дом. Усещането за дом, за принадлежност, за корен, за себеидентифициране спрямо произход и локация не са функции на тялото, не са физически и материални параметри. Те са функции на душата, на ума и съзнанието. Самоидентифицирането е ментален процес, докато адресът, пребиваването на нашето тяло в определена точка от географската карта е материален факт, валиден за определен период. В сегашното време на глобализация, на „преяждане“ с информация, на медийни послания в една „обща“ световна реалност, да се чувстваш навсякъде и с всичко е реално настояще. Историята за бедуините, която разказва писателят, е пример за това как умът се справя с все по-разширеното пространство, което трябва да осмисля, с все по-широките параметри, в които трябва да съществува, да интерпретира и да разкодира.
Проектът ArtUp! прави вече почти две години опит за разкодиране на местните езици на дадено общество чрез медийните изкуства, за да се види тяхното място в картината на „общото“. Той дава възможност да се разкрие многообразието на медийните изкуства на Балканите, да се проследи нивото им на развитие, както и да се очертаят най-изявените тенденции в областта до момента. Проектът функционира на две равнища – със своята виртуална част и със своите физически събития. Двете равнища са обвързани. Във виртуалната част може да откриете четири подчасти. Първата е базата данни с художници. В нея са подбрани по 30 артиста от всяка държава (България, Гърция и Турция), които представляват едни от най-изявените в сферата на медийните изкуства за своите страни. Тази част е съобразена с това да се проследи нивото на сцената във всяка от трите държави до момента. Втората подчаст е Медийната колекция на ArtUp!, в която всеки може да направи свой профил и да качи видеа или снимки към произведенията си. Артистите, които участват в Медийната колекция на проекта, са както вече изявените имена от базата данни за художници, така и още неутвърдени творци. Те са стимулирани да творят и да създават база данни за себе си чрез проекта, като техните работи се селектират и имат възможност да участват във физическите събития към ArtUp! (изложбите, които се провеждат паралелно с него). Третата подчаст са текстовете и есетата, които говорят за различните видове медийни изкуства, както и за зараждането, развитието и актуалните тенденции на медийните изкуства в България, Гърция и Турция. Четвъртата подчаст всъщност се прелива във второто равнище, на което функционира проектът или неговото физическо проявление - изложбите. Последната от тях - „future past – past future”, представена на фестивала transmediale 2014 в Берлин, е поводът да си припомним ArtUp! хронологично и да осмислим какво ни носи той за развитието на съвременното изкуство в България. Чрез творбите, идеите и примерите за развитието на този вид изкуство, които ArtUp! събира в едно цяло, посланията на авторите от incognitus се превръщат в praesto (в налични, достъпни).
Проектът може да бъде представен като пирамида с незавършен връх, подобно тази върху американските доларови банкноти. Върхът на пирамидата е незавършен, за да очертае ясно стремежа към още и още надграждане в областта. Основата на пирамидата е поставена още при замисъла да се обърне внимание на медийните артисти от тези "гранични" райони (България, Гърция и Турция). Тя е стабилна, защото в нея са залегнали датиращи много назад във времето "местни" кодове. Тези културни и социални, исторически и времеви "наноси", натрупвани изключително дълго между допиращите се метафорично и географски една до друга страни, дотолкова са се хомогенизирали, че са се превърнали в една обща маса. Протестите ни, начинът, по който обичаме дори, по който се бунтуваме за правото ни да пушим тютюн, да приготвяме ракия (κονιάκ), са резултат от специфичния ни културен бекграунд. Те са коритото на общата ни река - по-скоро глинесто и еднородно, отколкото рохкаво и плодородно. Трудно за разораване и за покълване на „другото“ е това корито. Артистите от ArtUp! се опитват да обяснят състава на глината, да преведат „местната“ река на универсален език, за да може и други да плават по нея. Казано е, че „не можеш да влезеш в една и съща река два пъти“, но не може само външният наблюдател. Реката е винаги добре позната за този, който постоянно я обитава и наблюдава. В проекта артистите от България, Гърция и Турция наблюдават себе си и собствените си държави или близките до тях. Те познават своята река, разказват за "свои", наблюдават съседа като по-далечен, но отново "свой" - близък, а не друг, което е и един от позитивите на проекта. Той се самонаблюдава, а не го наблюдава някой друг. Другостта причинява по-малко истинност на изкуството. Да наблюдаваш от позицията на другия, далечния, не съпреживяващия, често е позитив и носи обективност, но да си в това, което отразяваш, винаги е признак за по-голяма достоверност. Ако приемем твърдението, че в много от медия арт работите има припокриване между лицето, което е представено на изображението, и лицето, което стои зад самата творба, субектът на авторство става обект на художествената модулация. Подобно отъждествяване, което допълнително се натоварва с възможността за проекция - идентификация на зрителя спрямо героя на наратива, цели отхвърляне на социалните табута и нагледното му деперсонализиране. Така авторът обогатява биографията си с нови роли, без да губи първоначалната си личностна идентификация[1], може в още по-голяма степен да говорим за достоверност при произведенията в ArtUp!. Това е така, защото авторът, освен че идентифицира „неговата си” среда, се и самопоказва (което е още един белег на тази среда), за да постигне пълното й и по-богато разчитане.
Частите на пирамидата, на която проектът беше оприличен, са последователните изложби в Анкара, Атина, София, Русе, Варна и Пловдив. Първото стъпало на ArtUp! е изложбата Съседства Х.0 от 2012. Темата й e общовалидна, но, вместена в локален контекст, тя придобива съвсем друг нюанс. Тук, на Балканите, и по на изток – на границата между Европа и Ориента – съседствата, „мерхаба комшу“ и „Нищо лично, комшу. Просто политика“[2] винаги са имали специфично значение. На Балканите винаги е лично. Тук думата „комшу“, пренаситена от смисли и закодирани подсъзнателни тълкувания, винаги е била с по-особено потребление. Според куратора на изложбата Еге Берензел, Географските граници, културните идентичности и историята все още принадлежат към факторите, които силно влияят върху начина, по който виждаме „другия”[3]. Основният позитив на изложбата и нейната тема в годината, в която Феликс Баумгартнер скочи от „ръба“ на космоса, е в това, че тя изказва много истини „на ръба“. Работата на Райчо Станев („The Great Excursion”) говори за Възродителния процес и е знакова за това как чрез медийните изкуства може да спрем и да се върнем назад, за да си обясним настоящето. Тя се явява един вид „бавна медия“, защото не демонстрира низ от събития, запълнени с енергия и актуалност, а по-скоро представя осмисляне на вече случилото се и направените изводи от него. Тя е своеобразна „медия на последствията“, представяща менталните отпечатъци на минало събитие, в което понятията „свои“ и „чужди“ са основно застъпени.
Освен произведения „на ръба“, изложбата „Съседства Х.0” ни показва и другата страна на съседските отношения - сътрудничеството. То е обект на творбата на Иван Мудов „Garbage”. В нея Мудов събира боклука от къщи в Швейцария и го изхвърля в Германия. Пренос на боклук или на остатъците на консуматорското общество, на емоционални и материални ненужности? Замитане под чуждия съседски килим или обременяване на съседа със собствената ни смет - метафорична и реална?
Следват изложбите Parabole и Home/s, съответно следващите пирамидални изкачвания. За Parabole кураторът й Йово Панчев твърди: Ситуирана между бъдещето и миналото, картата на Parabole ще се опита да разкрие необхватното изобилие от наследства, регионални условности, натрупани значения, понятия и емоции. Приемаме тезата, че при преминаване на тези субстанции от едно изразно ниво на друго, се изгражда пореден слой на културно натрупване[4]. Именно културните натрупвания и местните кодове са основно застъпени в „Parabole”. Произведенията „Анатолия” на Синази Гюнеш, „Ленин” на Гюкчeн Дилек Ачай и „Stereotype-o-rama” на Джан Сунгу са създадени за масово потребление и задават глобални, общовалидни въпроси, но са изключително „тукашни“. В „Анатолия” на Гюнеш се говори за забраждането и ролите на жените в обществото, за тяхното задушаване в едно патриархално общество. Гюкчeн Дилек Ачай пък изплита розово топло одеяло за статуя на Ленин в Германия, за да докаже, че нещо от култа, от миналото, от любовта към идеологиите и революциите винаги остава, топлено от самите нас.
Тези локални примери са силно застъпени и в Home/s. Понятието за дом е широко интерпретирано и разисквано в съвременното и класическо изкуство. В класическото изобразително изкуство прозорецът показва както вътрешния свят на твореца, така и виждането му за външния. Това, което се случва като пейзаж навън, е външното - светът като материална реалност, а това, което е от вътрешната страна, в стаята, е това, което всъщност е в твореца, в неговия вътрешен свят. В „Home/s” имаме същото съпоставяне на символи. Домът като вътрешен свят на твореца и символите на този вътрешен свят. Като противогазите, част от естествения бит на персонажите в „Resistance at Home” на Фират Бингьол. Като боядисаните камъни, оформящи знамена, лозунги и знаци в „Sceneries” на Хакан Топал, които се виждат със сателитни снимки. Тоест, видими са като мащабни знаци на земната повърхност, които всъщност са строго локални свидетелства за вътрешни нагласи. Външната страна на прозореца е изразена с „Миграционни стандарти” на Боряна Венциславова, с „Internet Noise as a Structure” на NullPointerConstant, както и с „Улични композиции” на Йоана Бузова. Особено впечатление прави творбата на Бузова, в която авторката заснема привечер последователното запалване на лампите в сградите по протежение на една улица. Тези светли квадрати с променена композиция всяка вечер са превърнати в кодове, които са разчетени от специална музикална кутия. Мелодиите, които тя възпроизвежда, са буквално „истинският“ саундтрак на градското пространство.
Журналистът Димитър Кенаров в статията си В очакване на бежанците. Семената на днешна Европа са варварски[5]. разказва как император Адриан през 122 година сл. Хр. започва строежа на най-масовото съоръжение в древния свят, за да предпази империята от нашествието на варвари. Това обаче не помага и варварските племена не се спират пред нищо. В цивилизационната си паника Империята започва да издига стени, диги и крепости навсякъде по външните си граници, от Триполитания до Германия, от Сирия до Мизия. Известни по-късно като limes (мн. ч. limites). Тези символи на страха, разделящи директно „цивилизация” от „варварство", неусетно поставят началото на края. От крепостни, пограничните укрепления се превръщат в затворнически, зад които социалният и политически живот бавно загнива, докато напрежението отвън не спира да расте като зад язовирна стена. Империята скоро стига до своя лимит. Пречупва се. Умира[6], казва той.
Чрез новите медии, позволяващи ни комуникация както с „варвари”, така и с „цивилизовани“ представители на Империята, ние реализираме неограничените си възможности за общуване, за да не допускаме гибелния пример на Империята. За да не градим „limes“, а да опознаваме локалните характеристики на различните културни натрупвания и, ако не ги приемем, поне да ги разчетем като различен, но разбираем знаков код, спомагат проекти като ArtUp!. Постигнатото дотук е именно това осмисляне и показване на „местните“ специфики и особености посредством медийните творби на автори от района. Те описват „своето“, за да размият границата у „другите“. Те се опитват да се самообяснят, за да се легитимират пред света. Успешното и многослойно натрупване на толкова значителен брой авторски произведения в областта на медийните изкуства, което прави ArtUp!, безспорно ще изиграе положителна роля за „разпознаването“ на сложният език на „граничните“ райони като по-достъпен. ArtUp! може да бъде използван като своеобразен тълковен речник за посланията, за информацията, която носят медийните артисти от България, Гърция и Турция за реалността в собствените им райони.
---------
Струва ми се, че най-емблематичната творба, която свидетелства за основното послание на проекта, е It's Gone на Станимир Генов. В нея видеото с леко движещ се елен в мъглата се повтаря, докато няма присъствие в пространството, където се прожектира видеото. Повторението на видеото се контролира от PIR сензор. Ако PIR сензорът долови движещ се човек или обект в пространството, еленът спокойно напуска и се скрива в мъглата и планината[7]. Символиката е многоспектърна, но основното е, че Еленът не се страхува и не защитава живота си. Той просто отстъпва планината на теб[8].
Изкуството, макар и медийно, независимо от времето и топоса, независимо от местния код – четивен или не, винаги, абсолютно винаги отстъпва планината на теб.
[1]Попова, Мария, Медийни изкуства в България, Електронно списание LiterNet, В: liternet.bg, 16.09.2004, http://liternet.bg/publish11/m_popova/media_art.htm
[2]Ангарев, Панайот, Нищо лично, комшу. Просто политика, в. Сега, брой 4841 (264), В: segabg.com, 12.12.2013, http://www.segabg.com/article.php?id=674050
[3]Берензел, Еге, Думи на куратора, Медийни изкуства в България, Гърция и Турция, В: goethe.de, 09.2012, http://www.goethe.de/ins/tr/lp/prj/art/aus/nr1/bg9778224.htm
[4]Панчев, Йово, Думи на куратора, PARABOLE, В: goethe.de, 2013, http://www.goethe.de/ins/tr/lp/prj/art/aus/nr2/bg10797625.htm
[5]Кенаров, Димитър, В очакване на бежанците, SofiaLive, В: sofialive.bg, 30.10.2013, http://www.sofialive.bg/city/frontalno/158-v-ochakvane-na-bejancite.html
[6]Пак там
[7]Генов, Станимир, It's Gone, PARABOLE, В: goethe.de, 2013, http://www.goethe.de/ins/tr/lp/prj/art/aus/nr2/bgindex.htm
[8]Пак там
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
