Те все още са тук. Семеен портрет
Те все още са тук. Изложба пейзажи на Иван Костолов. Куратор Ваня Кубадинска. Галерия Credo Bonum. 14 януари – 8 февруари 2014.
Семеен портрет. Изложба на Красимир Костов. Куратор Надежда Джакова. Галерия „Аросита”. 21 януари – 3 февруари 2014.
Изложбите от проекта „Зелено: Изкуството между екология и общество” на Иван Костолов и на Красимир Костов установяват особено взаимодействие помежду си. То се основава не само на общата платформа и тема, но, случайно или не, предлага прочит на много сериозен проблем на голямата екология. Средата като отговорност.
Иван Костолов като искрен живописец, който е заслужил симпатиите на няколко поколения художници и зрители, може да си позволи приложна употреба на своя талант, като го впрегне в една слънчева история за пчели. Изложбата си е определил като „изложба пейзажи”, а изложените композиции с различни размери представят споделени моменти от живота на човека и пчелите. В пейзажите преобладават стилизирани по един или друг начин пространства, атрибути и сцени от пчеларството, а протагонист в защитен костюм дирижира деликатния баланс в танца на рояка. Цветовете и движенията, ритъмът и фактурата на Костоловите картини въздействат удивително сантиментално, изразяват необикновеното отношение на пчеларя към крехкото тайнство на опитоменото общество. Пропускливата мрежа на защитната шапка (т.нар. пчеларско було) допълва идиличните „пейзажи” с горен растерен слой, който разумно ги отделя от зрителя в непознатата и абстрактна територия – другаде.
Това другаде, разбираме от самия автор, е животът на Красимир Костов, служил за модел или по-точно - протагонист в серията със своите (!) пчели.
’Семеен портрет’е серия портрети и пейзажи, които документират времето и мястото, където той живее, работи, среща се с приятели. (...) Те са художествен разказ за живота на фотографа и на неговия поглед към себе си, най-близките си и околния свят., пише за него кураторът Надежда Джакова.
В изложбата си Красимир Костов разгръща класическа формула на представяне на протагонист. Пиктограма от красиви кадри показва неговия свят, поглед, отношение, образите и невидимите детайли, сенки, състояния, достъпни само за механичното око на апарата. Доскоро маскиран със защитното облекло на пчеларя-обект, Костов става автор и влиза в ролята си на „малък принц”, който ни запознава с обгрижваната от него планета. С фасцинация спрямо околната среда, художникът интуитивно се позовава на друга класическа благодат – използва условията, зададени от случайността... Костов работи с фотоапарат Зорки 4, дал дефект след намокряне. Апаратът работи само на скорост 1/125. Останал само с една функция за контрол на светлината, авторът се впуска в изследване на стойности на реалността, които постепенно доближават и отминават онази вярност на реалистичното изображение. Поставя я под съмнение, под обсадата на въображението.
Идеята ми беше да предам цикъла на промяна на тревите, които растат; на сезоните, които се сменят; на светлината, предаваща по различен начин един и същ обект.(…) Крайният резултат е усещането за преходност и мимолетност. Интересно ми е постигането на живописни и графични ефекти и възприемам снимките като картини. (Красимир Костов)
„Голямата” екология е точно този ход от малкия човек, принц, стопанин в защитно облекло към обобщаването на личната околна среда, нейното инвентарно свидетелство чрез декларативната форма на изказ. Декларирането на среда и нейното описание вече поставят своите условия за отношение. Изложбите на Костолов и Костов представят едно и също лице в две роли, но и двете роли му позволяват да познае себе си, да се опише чрез образи, впише в „пейзажа”, открои в рояка, да се декларира.
Може да си позволим да потърсим и такъв паралел. Другият въпрос и следващ ход в тази линия на зависимости в екологията като цивилизационен процес е свързан с факта, че „те все още са тук” и присъстват на всеки „семеен портрет”, без да са уловими за просто око, както при Костовите фото-картини. Но щедро ни дават възможността да се определим. Пчелите, пейзажът, невидимият мед, бежанците и другите.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
