Ходене по буквите
Карлос Витале. „Поезия”. Избрани стихотворения. Двуезично издание. Съставителство и превод от испански Рада Панчовска. ИК „Проксима – РП”, С., 2013, цена 6 лв.
Преобладаващо минималистичното творчество на Витале поставя много въпроси: ако стихотворението е сведено до своя живец, какво тогава обживява той? Под колко думи изобщо не бива „да пада” едно стихотворение? Кои са полюсите на минимализма – непроницаемата тайна и афористичната категоричност? Има ли трети полюс? Ако не успяваме да разгадаем тайната на текста, значи ли това, че е невъзможно стихотворението изобщо да ни се хареса? Такива въпроси си задавам при досега с Карлос Витале. И още: кога стихотворението по неволя става философия? Ето три примера – от цели стихотворения! - от книгата: Чрез гласа ми говори тишината// Със собствения си глас; „Толкова тишина/ не разбира/ защо пея; „Ръката става буква/ за очите на вековете („Матенадаран”). В томчето има много откъси от критическата рецепция на родения през 1953 г. в Буенос Айрес италианец Карлос Витале, който от 1981 г. живее в Барселона, като пише и превежда. Той може би отвръща на въпросите ми с „Уместният отговор”: Да отговориш на леда/ Не с усмивка, а с тайнственост. Големият поет беше в България през октомври м.г.
Маргьорит Дюрас. „Това е всичко”. Превод от френски Мария Георгиева. ИК „Прозорец”, С., 2013, цена 6 лв.
Маргьорит Дюрас умира на 81 на 3 март 1996 г. Книгата „Това е всичко” подбира нейни думи, произнесени пред Ян Андреа по време на боледуването й между 4 ноември 1994 г и 29 февруари 1996 г., когато в 13 ч. тя изрича: Обичам ви. Довиждане. Остават още три дни. Трябва да сме признателни на спътника й, че поема отговорността да публикува грациозните недомлъвки на Дюрас в книгата за нейното бавно изчезване. С „Това е всичко” читателят напълно разбира какво точно има предвид Юлия Кръстева, когато говори за „естетиката на неловкостта” при Дюрас. Ето две изречения от 25 януари: Усещам една нищо и никаква дреболия да приближава: смъртта. И това буди страх. Неловкостта, неопитността, стеснителността, конфузията – в пространството между тези две изречения е цялата Дюрас. Да пишеш цял живот, това учи на писане. Това не спасява от нищо. Ето я безсмъртната цезура Дюрас. Това е всичко.
Ясмина Реза. „Блажени са блажените”. Роман. Превод от френски език Валентин Маринов-Пело. Издателство „Факел Експрес”, С., 2013
Позната у нас предимно като драматург, Ясмина Реза е автор и на романите”Отчаяние”, ”Хамерклавир”, „Адам Хаберберг”, „Никъде”, „В шейната на Артур Шопенхауер” и „Блажени са блажените”, за който през 2013 г. тя стана първият лауреат на наградата на в. „Монд”. Премираният роман е виртуозна сатира на френския елит. Виртуозна и всеобхватна, тъй като Реза залага на предимствата на нелинейното повествование, което подтиква гледните точки на героите един към друг да ескалират в красивия вой на една погребална кода. Ясмина Реза не крие, че се интересува най-вече от поражението, облечено като победа – и това само разпалва любопитството и към другите й романи.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
