Български  |  English

Ранно пиле

 
9. Фестивал за студентски късометражни филми “Ранно пиле” (27 ноември – 2 декември) се проведе в НАТФИЗ и зарадва със солидната българска програма, неотстъпваща на международната. Предимство като качество и амбиции имаха представителите на Нов български университет. “Extra Safe” на Галина Георгиева е реалистичен разказ за учителка (Илиана Коджабашева), която се стреми да бъде полезна и адекватна за всички – син, съпруг, ученици, колеги. “Даровете на влъхвите” на Иван Абаджиев използва разказ на О’Хенри, за да създаде въздействаща история за любов и саможертва с Екатерина Стоянова, Илка Зафирова и Леонид Йовчев. ”Плюш” на Стела Иванова започва с хвърлени на боклука плюшени играчки и прераства в притча за любовта, благодарността, съпричастността... ”Сомнамбулът” на Мария Веселинова е абсурдистка интерпретация на реална ситуация, включваща амнезия и хотелска бюрокрация. “Момичето с черната котка” на Тодор Патешанов е пародия на криминале с типичния ироничен частен детектив (Пенко Господинов), възможната фатална жена, а всъщност жертва (Гергана Христова), ексцентричния й баща (Стефан Мавродиев) и котката й, обект на особен интерес...
От творбите на студентите в НАТФИЗ най-цялостен и въздействащ беше ”Самодива” на Радослав Камбуров по разказа на Елин Пелин с Борис Кашев и Виктория Николова. Тя се оказа предпочетена и за късометражния римейк ”Приближаване” на Тодор Димитров по епизод от “Всичко е любов”. За съжаление, това не беше големият успех по темата; много по-симпатичен, адекватен и близък по дух до оригинала беше другият студентски проект “Всичко е любов”. Чрез предизвикателното си заглавие, теза и разсъждения за патриотизма и смисъла на саможертвата в днешно време, “Ботев е идиот” на Деян Барарев защити амбицията си за оригиналност. Носителят на няколко международни награди “Скок” на Петър Вълчанов и Кристина Грозева се отличи с последователния си трагикомизъм, забележителните изпълнения на Ани Вълчанова, Стефан Денолюбов и Тодор Танчев и добрите сценарни обрати и режисура. “Драсканица” на Любомир Печев е увлекателна и вълнуваща история за конфликт между дете и възпитатели в детската градина с изобретателен визуален стил.
Турските филми се отличиха с емоционалност и психологически реализъм: мелодраматичният ”Мерием” на Бахар Тиисти, импресионистичният “Нищо” на Нешлихан Качар, феминисткият “Десет” на Гьозде Юнал, трагикомичният “За неговата душа” на Киванич Татлитуг. Румънските автори наблегнаха на индивидуалния, ексцентричен, научно-фантастичен и абсурдистки поглед към света, взаимоотношенията и хората в камерния ”Между “вече” и “не още” на Йоана Мишие; песимистичния “Ходещо противоречие” на Рая Ал Соулиман; ексцентричния “Хапче за щастие”, научнопопулярния “Вибрация” на Жермен Канда; иносказателния “Глория” на Мария Йонеску, вдъхновен от Карел Чапек. Сръбските и хърватските участници бяха заложили на хуманизма и състраданието: в документалния ”Уъркшоп по интеграция” на Владимир Молошевич, посветен на слепи хора, предимно жени, които участват в художествената самодейност; кошмарния кафкиански игрален ”Пукнатината” на Емилия Гасик; носталгичния документален “Паркът на любовта” на Лана Косовач. Силно абстрактни и експериментални са литовският “Експерман” на Рикардас Марсинкус - криминална трагикомедия; ”Синьото куче” (Беларус) на Руслан Синкевич - динамична музикална анимация; естонските “Спомен за любов” на Джакел Чоу – музикална мелодрама и анимационният “Мелница за мухи” на Ана-Лаура Тутелберг. От албанските “Ако” на Флоренц Папас е силно въздействащ филм за двама братя, полицейски произвол, смъртта и скръбта, а “Още един човек” на Лендис Шкала е психологическа драма за традицията и модерността, бита, изкуството и личните разминавания.
Силен политически и хуманистичен резонанс имаха документалните “Окупирай. Протестите в Гези парк” на Ширин Еренсой от Турция, сръбският “Няма път назад оттук” на Милан Смилянич, “Завинаги млади” на Робин Липо от Чехия. ”Времето, което имаме” на Мира Яргил (Дания) е документален, носталгичен поглед към живота на възрастна двойка. Направиха впечатление и три английски филма. ”Улица “Сиви” на Мат Уортингтън изважда миналото и травмите му. “Масата народ” на Габриел Гоше е черна комедия за бюрокрацията и други типични островни черти и нагласи. ”После” на Лукаш Конопа представя индустриалния пейзаж на днешен Аушвиц, препращащ към някогашните трагедии.
Журито в състав: Барбара Векарич (Хърватска, председател), Костадин Бонев и Виктор Чучков раздаде своите награди на филми с подчертано феминистки симпатии, със свободен, асоциативен, почти документален стил и почти лишени от професионални постижения и оригиналност. Само естонският “Мелница за мухи” и чешкият “Завинаги млади” бяха изключения. За съжаление, малко от наистина оригиналните и заслужаващи творби – румънските, турските, албанските, българските, бяха отличени.
още от автора


1 - 20.02.2014 09:56

Комедия
От: Светлана Василева
Напълно съм съгласна с авторката. "Фестивалът" беше поредния пример за награждаване на некомпетентните филми от напълно некомпетентното жури. Любопитен факт е също, че награденото творение в програмата за "български филм" въобще не се излъчи на фестивала и си остава мистерия как и защо бе награден. Щом по време на церемонията на награждаването хората започнаха да се смеят на взетите решения, ясно Ви е...
Бягане на къси разстояния
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”