Александър Грозев:
1. С какво ще запомните 2013?
С нищо положително. Просто ще откъснем поредния лист от календара и ще го захвърлим с досада в кошчето.
Иначе погледнато, задълбочаващият се процес на финансова и институционална стагнация е на път да унищожи малкото добри неща, постигнати през предишните години. Изострени междуличностни отношения в колегията, демагогско противопоставяне на „млади“ срещу „стари“, увредени рецептори за истински стойностното, разгул на пошлостта и примитивизма, нисък хоризонт на амбициите, фалшив управленски оптимизъм, роден от шумно натрапвани тв продукти със съмнителни качества, бягство на филмовата общност от решаването на основния за българското кино проблем – оптималните начини за финансиране и размиването му в дребнави претенции с неясен адрес, изолация от живота и проблемите на нацията и т.н.
2. Българският филм от трите вида кино (до 3 заглавия)?
Неособено нужна класация, която сякаш трябва да внесе доза самоуспокоение, да погъделичка нечие самолюбие или да припали искрите на нови противопоставяния. Нима имаме достатъчно игрални филми, за да се прави някаква класация? Дори късометражното кино, в което наблюдаваме значителна енергия на търсенията и повече запомнящи се резултати, е грижливо скривано от обществеността. По-редно би било да се зададе въпрос: Кои филми се превърнаха в културно събитие? Познайте отговора...
3. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
Слава на разпространителите и организаторите на няколкото фестивални прояви, благодарение на които зрителят у нас е в крак с всичко най-интересно и значимо от световните екрани. А това дали оказва влияние върху състоянието на нашето кино?
4. Очертава ли се нова тенденция?
Тенденция без наличието на произведения не може да бъде очертана. Освен ако тя е безнадеждно мрачна... Но би било интересно, например, ако станем свидетели на самоунищожението на развихрилата се тв-сериална мания и евентуалната промяна на отношението на тв-факторите към съдбините на българското кино. Не на думи, разбира се, защото думите съществуват, за да прикриват истинските намерения на говорещите.
5. Скандалът?
Кой от многото? И не претръпнахме ли от тяхната засилваща се цикличност? Покрай тяхната арогантна същност забравяме най-главното – нашето кино се движи без посока и без цел. Не става дума за изработването на поредната „концепция“ без необходимото концептуално мислене. Колегията не споделя обща идея за киното, което желае да прави и развива. Знаем обаче, че спасението на давещите се е предоставено на техния инстинкт за самосъхранение. Въпросът е дали този инстинкт все още е жив...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
