Пазар на изкуство или ходене по мъките
Настоящият Закон за културното наследство е в сила от 10 април 2009. От момента на обнародването му до днес той многократно е атакуван от колекционери и търговци на изкуство; неведнъж е „ремонтиран” чрез изменения и съпровождан от безумни наредби. Законът всъщност е създаден така, че да „възпрепятства” иманярството, износът и незаконната търговия с антики, но в същото време той пречи на популяризирането, научната работа и свободния пазар на художествени произведения. Не става въпрос за антично изкуство, а за такова, създавано в България в края на XIX и през ХХ век (живопис, графика и скулптура). Един от негативните примерите е случаят с „арестувания търг” на аукционна къща „Аполон и Меркурий” от 27 май 2010.
Със заповед на министъра на културата д-р Петър Стоянович № РД 9К-149 от 30 октомври 2013 г. във връзка с изготвянето на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ЗКН) бе назначена работна група от над 60 (!) души, която да изготви и предложи необходимите промени в текстовете на ЗКН. Съставът на групата е разнороден – от специалисти до хора с „гражданска позиция”. На 30 ноември срокът за предложения, определян от мнозина като твърде кратък, изтече. В очакване на проекта за ново изменение на ЗКН обръщаме внимание още веднъж върху множеството условности и клопки в него, към които трябва да се подходи с нужната прецизност.
По въпросите, които Игор Марковски поставя, редакцията е готова да публикува и други мнения.
К
Разговор с Игор Марковски
- Аукционна къща „Аполон и Меркурий” като че ли пострада най-много от Закона за културното наследство. Ваш търг през 2010 стана печално известен като „арестуваният търг”, а когато през настоящата година решихте да покажете отново същите картини, търгът пак беше спрян. Къде точно е проблемът?
- Проблемите ни започнаха по време на другаря Цветан Цветанов – подслушване, следене, набеждаване, доноси. Какво ли не.
- Законът всъщност влезе в сила малко преди злополучния търг...
- Да, в края на 2009. Хронологията е следната: през декември получих персонална покана от президентството – от Президента Първанов, да водя благотворителния търг „Българската Коледа”. Известна инициатива на президентството. И Росен Плевнелиев продължи с тази инициатива. Направихме един благотворителен търг, на който се събраха доста интересни картини. Тогава вече беше в сила законът, според който, за да правиш търг, трябва да имаш разрешително. Президентството няма разрешително да прави търг, дори благотворителен. МК спокойно можеше да прати „качулките”, да уведоми полицията и да спре този търг. Те не го направиха. След това, на 14 февруари, направих търг в Плевен в хотел „Ростов” по покана на собственика Васил Антов. Там също не дойде полиция, не дойдоха и от МК и нищо не казаха. Следващият търг беше на 27 май в София. Всички търгове, между другото, се обявяват предварително и ако отворите нашата уеб страница - тогава, а и сега - можете да видите информацията. Ние не сме изтрили нищо, защото това са доказателства за съда и за европейския съд на първо място. Няма нищо тайно. Пак на нашата уеб страница сме пуснали и т.нар. „донос”, който бяха скалъпили. Там пише, че ние правим тайни търгове и продаваме какво ли не. И така - не дойдоха на президентския търг, не дойдоха в Плевен, дойдоха на търга ни на 27 май 2010 в „Гранд хотел София”. След 27 май направихме един търг в хотел „Феста” на бул. „България” през декември, което също беше много смешно, защото тогава писахме до МК, че ще правим търг и те ни отговориха (тогава Чобанов беше зам.-министър), че щом заявяваме, че няма да продаваме културни ценности, можем да направим търг. Дойде една комисия, разгледа картините, нищо не каза и си замина. И толкова. Най-странно беше на търга на 27 май т.г., който направихме три години по-късно с т.нар. „арестувани картини”. Този търг също беше спрян. Доводите на МК бяха, че не сме идентифицирали картините при тях, а нашите доводи са от съда, който е върховен орган в една държава – от тях имаме черно на бяло, че тези картини не са културни ценности. И това, след като две години се занимаваха с прословутото дело за „арестуваните картини” и беше установено, че нито една от тях не е културна ценност. Другарката Зорина Милковска от МК заяви, че въпреки заключението на съда (а тя беше председател на четвъртата по ред експертна комисия, назначена от съда), министерството все още не се е произнесло за тези картини. Виждате ли какъв абсурд се получава – съдът казва, че това е тъмносиня кола, те казват – не, ние от МК още не сме категорични, защото, според нас, това е нюанс на зелено. И какво става - пак опираме до чиновниците...
- И какво, според вас, стои зад всичко това?
- Стои един донос и едни "изгубени в превода" чиновници от МВР и от МК, които едно знаят и само него повтарят: по закон искаме това и това да стане. Е, няма как да стане, защото прословутата наредба Н-3 от ЗКН[1], която е допълнението – трябва да я видите на сайта на МК, отново излиза без цените. Тя гласи, че за културна ценност се признава картина, която е създадена преди повече от 50 години и (съюзът и е много важен) стойността й е над 300 000 лв. Тази „подробност” - с цените - на сайта на МК е отрязана с ножица, тя не съществува там. Трябва да отидете до МК, за да го вземете черно на бяло. 300 000 лева са 150 000 евро. Целият ни търг беше за 37 000 евро – целият! (стойността на всички картини). Какво да говорим повече. Значи, дали нещо е културна ценност, МК не може да ни каже. Първо, нямат никакво право да ми кажат, че картината Х трябва да бъде идентифицирана – това е пожелателно. Аз решавам дали искам да я идентифицирам или не. Това е свръх нахалство. Но, както казва Остап Бендер: „Не искаш ли да ти дам и ключа от квартирата, където си държа парите?”. Защото имаме наистина безумни писма от МК през годините. Искали са ни, например, договор за помещението, което сме наели, за да видят за какво става въпрос – дали е сертифицирано от пожарната; дали там, където държим картините, има пожароизвестители, влагометри, термометри, постоянна температура... Абе, ало – ние там картини не държим, това е офис. Ние държим картини вечерта преди търга в хотела, който е обезопасен, има пожароизвестители и т.н. и на другия ден правим търг. Аз не продавам моите картини от къщи. Много е важно да стигнем до механизма на плащане, защото в техните представи ние сме мултимилионери, щом продаваме картини. Това са безумно тъпи хора. Ние продаваме изкуство. И как го продаваме? С консигнационен договор! Вземаме картина от лицето Х и в договора пише: картината се взема на консигнация от тази до тази дата, определя се цена, примерно 1000 лв. Картината отива на търга и започва наддаването. Стига 2500 лв. Според тъпаците (не се срамувам от тази дума), ние вземаме 2500 лв., даваме 1000 лв. на този, който ни е предложил картината, и печелим 1500. Каква е истината? Когато картина се продава на търг за 2500, продавачът взема 2500. Има и т.нар. „премия на купувача” (това го има в Сотби, Кристи и всички останали тръжни къщи по света). И неслучайно, ако отворите сега и видите последни продадени картини на Пикасо (на 6 юни се продадоха две картини), си пише съответно: "Включена премия на купувача". Това означава, че аукционната къща казва: при 2500 лв. вие дължите (примерно) 10% върху тази сума на аукционната къща. Тоест, вие придобивате картината за 2500 лв. и още 250 лв., общо 2750 лв., които плащате по банков път с фактура. Ние превеждаме 2500 лв. на човека, който ни е дал картината с консигнационния договор, а 250 лв. остават за фирмата. Като се съберат парите от всички продадени на търг картини (ние върху тях плащаме съответните данъци, имаме си разходи и т.н.) и теглим чертата, виждаме колко печелим. И колко печелим? Милиони? За да ме обвинят разни пишман журналисти – фирмите на Марковски плащат смешни данъци. Защото те така смятат. Я да видим за колко се е продала най-скъпата картина в България от „Аполон и Меркурий” – 60 000 евро. Леле, тия колко са взели – 120 000 лева. Много е лесно да се обвинява, но е още по-лесно да отвориш уеб страницата на „Аполон и Меркурий” и да прочетеш начин и условия на търг – всичко е описано. И въпреки това, преди време Милковска ми каза в един разговор в МК: видях тръжните ви правила и имам някои забележки. Какви забележки имаш ти?! Това е частна фирма! Къде се бъркаш? Ти си държавен чиновник!
- Държавните служители явно се припознават като част от регулаторен орган...
- Не. Какво иска тъпата държава в случая? Да уточня – страната е много хубава, държава е много зле уредена. Те искат да има единен регистър на всички произведения на изкуството, които се намират в България. Да бъдат заведени при тях (с копие в МВР) и да знаят в кого са. Защо? Това е информация. Тази информация се продава. И да кажат, примерно: в Игор Марковски има 1820 картини на Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Майстора и т.н. Това и чака подземният свят – да отиде да ти разбие къщата и да ти вземе картините. Защо аз трябва да им казвам какви картини има у нас или какво притежавам?! Откъде накъде?! Това е частна собственост! В България по време на демокрацията те третират частната собственост както по времето на социализма.
Обиколил съм цяла Западна Европа. Смея да твърдя, че познавам доста добре законите специално в тази област в Чехия, Англия, Франция, Германия, Австрия... Няма такава простотия като в България. И няма и да има. Никъде. А когато влезем в Шенген, МК ще приеме европейския закон и тогава...
- И какъв е европейският закон?
- Европейският закон е, че мога да притежавам каквото си пожелая. Ако живея във Виена, мога да отида в Париж, да купя картина на Пикасо и да си я занеса във Виена. Никой няма да ме пита откъде я имам. Мога след това във всеки един момент да отида и да я продам в Англия. А тук, на летището, от МВР/МК ще ме арестуват, защото изнасям национално богатство. Това не е национално богатство. Това е мое богатство, не е твое, не е държавно, то е мое. Това не могат да го разберат. Тук законът е така "направен", че да има непрекъснато прът в колелата. Ние не можем да вършим никаква дейност. Защото непрекъснато измислят нещо. Както на последния ни търг измислиха, че на нашите тръжни правила сме се подписали и сме сложили печат само на последната страница, а е трябвало на всяка страница да има подпис и печат, и заверка „вярно с оригинала”. Това е формалност, но тя е нарочно направена от тяхна страна. Само търсят за какво да се хванат, за да ми кажат после, че не мога да правя търгове. А преди време се оказа, че не мога да организирам търгове, защото имам разрешително за търговец по чл. 116, но все още не и по чл. 120. E, дадоха и това разрешително, ама след дъжд качулка...
- Сякаш само вие правите търгове в страната...
- За някои хора, не искам да ги наричам конкуренция, се издава разрешително за един ден. А всъщност ние бяхме първи на пазара и разработихме този пазар. След това се появиха другите. По-скоро ние сме им конкуренция, въпреки че три години не бяхме правили търг. На 1 юни 2010 г. беше аукционът на тръжна къща "Виктория". За два работни дни им беше издаден сертификат – идентификация на над 200 картини. Знаете ли какво значи идентификация на 200 картини? Според закона и начина на работа в МК, за 200 картини аз трябва да чакам вероятно пет месеца, за да ми издадат нужната идентификация. Как за някои става, а за други не?
- А тази идентификация какво представлява, според МК?
- Идентификацията представлява следното нещо: всяка картина трябва да бъде придружена с три листа с въпроси и отговори по образец; да сте я снимали три пъти в размер 8/12 см.; да сложите снимките и да опишете картините – автор, техника... малко като по соц време: от мазките на художника си личи еди-какво си; подписана, датирана... Плаща се всеки един лист, като общо се събират около стотина лева на една картина, и след това трябва да подадете това в МК и те да ви кажат: Ние имаме комисия, което означава „елате с картините”, респективно - да ги натоварите и да ги закарате. Никак не е лесна работа да пакетирате 200 картини, да ги вземете в кола, да ги закарате до тяхната комисия, за да ги видят те и да ви кажат: „Да, вие можете да продавате” или „Не, не можете”. Някаква комисия ще ми каже дали мога да продавам или не?! Добре дошли! Честито на сивия пазар в българската икономика! Щом така иска МК, аз ще я продам на някой, който желае да си вложи парите, защото това е вложение на пари и защото се знае, че след 10 години картините няма да струват 1000 лв., а 5000. И това е ясно - пазарът е такъв. Досега не съм чувал картина да се продава по-евтино в света от цената, на която е купена. Няма такъв случай. Но тук проблемът е друг. Проблемът е, че тези хора не желаят да има пазар на изкуство в България. МВР и МК работят в тясна симбиоза, за да стопират всяко едно частно начинание. Какви са тези показни акции? Какво е това? Продавали сме фалшиви картини... И къде са? Май се появяват на едни други търгове...
- За съжаление, вашият случай е най-бруталният пример.
- Да, брутален е. А знаете ли какво правят с другите аукционни къщи? Защото ние ходим, гледаме, казват ни... Пристига от МК една комисия и казва: "Тези три картини е хубаво да ги махнете, защото те са малко съмнителни.". И аукционната къща казва: ами добре, щом е така... Маха три картини и има търг. Защо Милковска не направи така на последния ни търг? Защо тя спря търга? Как ще спреш търг на съвременни автори, като Бранимир Цаков, примерно, или Светлин Русев. На живи автори. На Никола Николов, на Греди Асса, Вихрони Попнеделев, Бойко Колев... Техните бяха сред арестуваните картини. Защо не дойде някой да каже: абе, тук имаме съмнения за една картина... И всичко това, след като съдът, пак повтарям, заключи: „От тези картини нито една не е културна ценност по смисъла на закона”.
- Светлин Русев все дава пример със собственото си творчество - че някои картини, които е рисувал преди 50 години, са културна ценност, а други, създадени по-късно - не са.
- Според смисъла на закона, за да може той да продаде нещо такова, трябва да отиде до МК и оттам да му кажат дали е културна ценност или не. При жив художник, който, да е жив и здрав, твори повече от 50 години! Какво е това безумие? Това тръгна от закона „Чилова”. От министъра на културата и туризма Нина Чилова, която каза, че Панчо Владигеров е много добър художник. От т.нар. анонимници в българското изобразително изкуство. Като госпожа Милковска, която се води главен инспектор в МК по въпроса за картините, за търговете и за какво ли не. Тя май е завършила грънчарство в художествената академия. Много е тежко. И затова повтарям: Честито! Добре дошла на сивата икономика!
- Ще ми се да припомня все пак, че ЗКН е създаден така най-вече, за да се пресече иманярството. Но всъщност, иманярите продължават да действат, а страдат всички останали. И макар да съм срещу нелегалната търговия с антични предмети на изкуството, все пак не мога да отрека, че често частният колекционер се грижи по-добре за тези богатства, отколкото държавата.
- Държавата е лош стопанин. Мога да дам един пример, много важен: наследниците на Васил Стоилов – неговата съпруга Ганка Найденова-Стоилова и неговата дъщеря, дариха през 90-те на НГЧИ една голяма колекция от негови произведения. Въпросът ми е къде е тя. Можете да се обадите и да питате. Условието в дарението беше да се направи зала на името на Васил Стоилов, в която да има постоянна експозиция от тези картини. За осем години в тази зала не е имало експонирана нито една негова творба. Тъй като се заинтересувах за това, говорих с г-жа Стоилова и й предложих да си вземе колекцията от НГЧИ и аз да я купя. Със съответните адвокати, тъй като не се спазва условието за дарение, тя си прибра картините, които бяха... мухлясали. Васил Стоилов е единственият български творец, който приживе имаше музей в Япония. И къде са картините му сега? В частна колекция в България. Трябваше да са в музея, в НГЧИ и да се показват. Сред тези картини е най-известният автопортрет на Васил Стоилов.
Димитър Гюдженов (1891 - 1979). "Оборище", 1952г., м.б./пл., 134х174cm, подпис и дата. Частна колекция
*
- За съжаление, май скоро не се очертава промяна в ситуацията.
- Знаете ли, всяка една картина има история, има съдба, има разказ около нея. Тя не е намерена на улицата. Но и на улицата да е намерена, пак има история. Тук съсипват историята на картините и на изкуството в България. Темата е много голяма. Да не говорим за пазара на фалшиви картини – колко ментета се узаконяват от същите тези „експерти” към МК. Мога да ви дам и примери. Знаете ли къде се намира ателието, което бълва "картини" на Цанко Лавренов, примерно? Полицията никога няма да отиде там. Тях това не ги интересува. Защо? Те чакат картината да се появи на търг или някой в багажника на колата да я пренесе, за да арестуват човека, който я продава или купува. А не да арестуват източника – там, където се правят картините. Ето, чувам, че това лято масово ще се правят "изключителни картини", които ще се продават на търг към декември в София. Вероятно и с просто око ще се вижда, че те няма как да бъдат причислени към набедения за това автор. Но - и това е лошото - сигурно ще си имат документи, издадени от комисия, чиито членове се водят на отчет в МК. Без коментар.
От 1992 г. до днес от „Аполон и Меркурий” сме подали четири писма до МВР. Нито едно от писмата няма отговор. Единствено по времето на ГЕРБ не сме подавали писмо, но пак казвам – от 1992 година, четири писма, в които им казваме: в България съществува пазар на крадени картини и пазар на фалшиви картини. Едното и другото се припокриват понякога. На уеб страниците на Интерпол и Европол пише: търсене на произведения на изкуството в Европа. Като кликнете там, излиза един огромен списък с картини, които се търсят. В България предложихме на МВР да направят същото нещо – сайт.
- Този сайт не трябваше ли да бъде готов още миналата година?
- А, не знам, вие го казвате. Има един господин Папалезов, знаете ли кой е? Защото писмото от МК, с което ни спряха, е адресирано и до него. Откъде накъде МК ще информира полицията, че ние правим търг, тоест, заповядайте да ги арестувате отново. Да сте чували някога Скотланд Ярд да е влязла в Сотби? По какъвто и да е повод... Няма и да чуете. Никога полицията не е влизала вътре.
Ние сме още във Византия с тези чиновници! На кого се кланят? На кого казват "евала"? Не знам! Просто не знам. Та, господин Папалезов пък, този, който работи в полицията, каква е неговата работа да се меси в провеждането на частен търг?! Не е ли работата му да направи един такъв сайт, за който взеха повече от милион от правителството на ГЕРБ – къде е този сайт? Къде са тези картини? Защо не ги пуснат? Тогава един добросъвестен купувач не би пострадал, както тук често се случва. Ще дам и друг пример: вие искате да си купите картина, отивате в магазин, антиквариат или галерия и виждате картина на Бенчо Обрешков, която решавате да купите. Цената ви допада – плащате я, взимате картината и след две години искате да я покажете в изложба. И изведнъж се появява някой и ви казва – ама тя е крадена. А вие от къде да знаете, че е крадена? Да се размърдат малко! Това е реалността в България - пазарът е безумие! И няма да има пазар на изкуство, ако продължава по същия начин.
- След 24 години „демокрация” тук все още се говори, че няма пазар за изкуство... Докато такъв има, но остава скрит.
- Е, как да има пазар? Те го съсипват. В същото време се търгува... пазарът на изкуство в България, по мое мнение, надвишава 3-4 милиона годишно от това, което се продава и купува, защото познавам много търговци, познавам много клиенти и съм наясно. Има хора, които притежават много пари – да речем 7-8% от населението са богати. Те искат да си сложат нещо вкъщи или в офиса; да имат някаква хубава картина. Вместо легално да си я купят, те я купуват нелегално. Това е истината. Примерно: мога да продавам картини, а на фактурата да пиша „консултантска дейност” за 3 200 лв. Какво съм консултирал – никой не знае. Защото най-евтино и най-лесно е да пишете „консултантски услуги”. Знаем - правителството, което и да е то, ни дава добри примери в това отношение.
- Как биха изглеждали, според вас, в някакъв идеален план нещата, за да върви всичко както трябва?
- Да променят българската част от закона. Могат да го направят. Да се инициира това в Народното събрание...
- А как би трябвало да бъде конструиран законът?
- Законът трябва да стане европейски.
- Имате предвид ограничението за изнасяне на т.нар. „български културни ценности” зад граница и търговията с тях?
- Ама как изнасяне?! Това е пълна глупост. Ние сме в ЕС. Веднага ще ви дам пример с Чехия. Давал съм го много пъти, но Милковска каза, че не съм прав. Как да не съм, като вече съм го правил. В Чехия съм и купувам картина на Мърквичка. И понеже знам, че може да ми се случи нещо, когато се върна в любезната България, отивам в Národní galerie Praha с картината и питам могат ли да ми издадат сертификат. Там ме гледат учудено, както гледат навсякъде по западния свят, и се питат какво значи сертификат за картина, като е ясно тя от кого е, защото е подписана и датирана от автора. За какво ви трябва сертификат? – питат те. Е, как, – казвам – защото искам да я изнеса от Чехия. Отговориха ми, че бъркам понятията, вероятно искам атрибуция, но въпреки това няма да имам проблем с изнасянето; че Мърквичка не е национално богатство на Чехия (!), а дори да е, пак мога да го изнеса. Но аз настоявах и ми издадоха пет броя еднакви сертификати за една картина – един остава за тях за архив и четири за мен. Петте сертификата ми струваха общо около 50 лв. Занесох картината, снимаха я, пихме кафе и след малко ми донесоха сертификатите. Те не са поименни. Не пише: Игор Марковски притежава тази картина. Как така ще напишат такова нещо - да знаят хората в кого има такава картина. И в този сертификат, пак ме гледаха учудено, написаха, че тя е датирана, подписана от автора и т.н. После поисках и документ за износ. Отговориха ми, че нямат такъв, но ми казаха, че могат да ми издадат документ, че картината може да бъде изнасяна в рамките на Европа или в Америка и мога да правя с нея каквото си искам – например, да участвам в изложба. Това е законът. Така, между другото, не е само в Прага. Така е навсякъде. Единствено се отличава законът за културните ценности в Швейцария. Защо? В Швейцария картината на Пикасо, която вие имате, независимо в кой кантон сте, си е ваша. Но ако ви я откраднат, тя се издирва от Интерпол като собственост на Швейцария. Държавата застава зад вас, а не пред вас. И не ви казва: К’ъв си ти, бе?, К’во носиш тука?, К’ви са тия картини? Ти идентифицирал ли си ги? Я Милковска да се яви веднага и да сложи печат! Швейцария застава зад гърба ви! Както е във всяка една държава. Ако закъса някой американец някъде, отива първо в посолството, нали? А ако българин закъса някъде по света, няма защо да ходи в посолството, той отива на майната си. МК, вместо да застане зад това, което правим, и да ни поощри, слага прът в колелата и то не един. Те продължават да забиват пирони в ковчега на българското изкуство. Ако направите ревизия за последните три години какво се е случило и какви картини са купувани от т.нар. държавни галерии, ще ви падне шапката - едни и същи художници, приближени до бившия министър на културата. А какво става с Българския Лувър, няма ли да зададете този въпрос? Питайте изкуствоведите, които са били в комисията - как са хвърлили всичко и са си тръгнали... Между другото, дори не мога да направя и дарение в тази държава, ако искам да даря картините, които имам събрани… Ето - Боян Радев също има огромна колекция и чака години наред някой да благоволи да му даде пространство, където да изложи картините си, за да ги виждат много хора, вместо да ги държи в хола си. Пак не става. Получавате плесник от МК. И тези звучни шамари някой ден ще им се върнат. Да си министър на културата и да не можеш да решиш елементарни неща, но пък да предложиш началството за почетен член на СБХ, виж, в това има нещо гениално…
- Тук впрочем, дори да имаш собствено пространство, е трудно да направиш частен музей. Пак заради закона...
- Да, това също е голяма глупост. Защо, като отидеш във Венеция, отиваш в Гугенхайм? Защо, като отидеш в Мадрид, освен в държавния Прадо, отиваш и в Тисен? Защо ходиш в частен музей? За да видиш хората какво са придобивали, каква колекция са изградили... А тук къде ще отидеш? Само в ателието на Светлин Русев, където е изложена малка част от колекцията му. Братя Бобокови имат документи, но не отварят частен музей, питайте ги защо...
- "Ателие-колекция Светлин Русев" дори няма официален статут на музей, защото издействането му е придружено с хиляди условности.
- Не е музей, но работи. Колекционерството е болест, от която никой не иска да се излекува. Обаче има едни фалшиви лекари – чиновници, които искат, ако може, да ти дадат от техните лекарства. Ти не искаш, но те настояват. Война водят. Вместо да ни подаде ръка, МК води психическа, физическа, духовна война.
Знаете ли, че за всеки търг, който съм правил (над 100), съм им пращал каталог. И не защото, по закон, 45 дни преди търг аз съм длъжен да дам каталог. И това не е вярно! Четете внимателно закона! Никъде не пише, че това е задължително. Аз мога да правя всеки ден търгове. Но като принципал, МК може да дойде и ако иска нещо за своята колекция, демек за държавата, да го купи на номинал - без комисиона за нас. Да не би да са дошли? Нали се тупат в гърдите, че правят страшни депа, че трябва да се купува българското изкуство... И кой го купува българското изобразително изкуство? Кой изобщо знае нещо за българското изкуство оттатък Калотина? Кой? И защо не го знаят? Вие наясно ли сте, например, какво става с художник, който е жив и здрав и иска да направи изложба извън страната? Той трябва да отиде и да плати за всяка картина по 15 лева, за да му издадат документ за т.нар. временен износ. Пълна простотия и безумие!
Защо „Сотби” и „Кристи” имат офиси в Москва? От любов към руското изкуство?! Как една огромна Русия си е решила проблемите? Само ние не можем. Вместо да ти разрешат да продаваш каквото си искаш, където пожелаеш; вместо да популяризираш българското изкуство... Как се популяризира българското изкуство? Къде можете да направите вие в чужбина изложба? Можете в посолството. Евентуално. Някой обаче, ако има пари и иска да направи изложба в частна галерия, няма да може. В държавна също, защото нашата държавна галерия трябва да отиде в държавната галерия в Лондон, за да покаже нещо. Макар че какво ще покаже? Панагюрското златно съкровище... Да, дотам стига. Че кой ги знае Майстора или Златю Бояджиев, или Бенчо Обрешков, или някакви други гръмки имена, които тук се спрягат? Да покажеш, примерно, Казаков с една хубава изложба от частни колекции, да наемеш едни 5000 кв. м. навън поне за два месеца... Ами ти не можеш да изнесеш картините оттук, за да ги покажеш. Как така ще изнесеш „националното богатство” Казаков? Трябва ти специално разрешително. Вместо точно обратното да бъде - да популяризираме българското изкуство извън България. Като намалят чиновниците и законите на страната станат ясни, ще може да се работи. При тези закони е трудно.
- А какво стана с делото, което водеше държавата срещу вас?
- Спечелихме го и така отворихме процепа във вратата, която вече не може да бъде тръшната. Но вместо, благодарение на това, тръжните къщи вече да дишат спокойно и да си правят нормално търговете, те пак получават писма от МК, пак им казват да направят идентификация, пак им казват кое е културна ценност и какво да продават. Пак някой трябва да лапа пари. Този закон трябва да бъде сменен, ако искат да има пазар на изкуството изобщо у нас. Иначе - регистрирате фирма в чужбина, която да открие филиал в България с направление "Българско изобразително изкуство". След което ще правите търг съгласно европейските закони.
- И какво излиза – държавата стимулира сивия пазар на изкуство и всичко се потулва, вървят си някакви подземни процеси и няма изгледи да се променят нещата. Така песимистично ли да завършим?
- Абсурдно е! Както каза изкуствоведката Бистра Рангелова, която беше по време на цялото заседание на съда, когато ни оправдаха, нито една картина в българска галерия не е културна ценност по смисъла на този закон, защото няма такава, която да е над 50 години и да струва над 300 000 лв. Дори да вземем образци на Майстора, Мърквичка и който и да е, няма картина, която да струва толкова. Няма и да има. Нали трябва да има някакъв пазар. Затова казвам – културна ценност е Мадарският конник, храм-паметникът Александър Невски... Коя е най-ценната картина по тяхната логика в НХГ? Ами няма такава. А искат да идентифицирам. Защо не идентифицират българските оперни гласове? И да ги накарат да си плащат, дори когато говорят.
Разговаря Светла Петкова
12 юни 2013
P. S. След като бе проведен разговорът, бях поканен от новия министър на културата г-н Петър Стоянович и ми беше съобщено, че законът вероятно ще бъде коригиран; в момента дори има комисия, която се занимава с него.
Затова искам да подчертая, че в интервюто изразявам отношение към екипа на предишното правителство, който стори всичко възможно да затвори пазара на изобразителното изкуство с полицейщина. Трябва и да е ясно, че говорим за българско изобразително изкуство, а не просто за изкуството въобще, всичко е в картините, а не в артефактите или нещо друго!
И още, съгласно чл. 97, ал. 3, ал. 4 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г., съм поискал да бъде назначена комисия, която да ми идентифицира личната колекция от произведения на българското изобразително изкуство, след което ще я продам и ще отида да живея някъде другаде, тъй като не искам да съм чужденец в собствената си страна.
Игор Марковски
[1] Наредба № Н-3 от 3 декември 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности. Издадена от Министерството на културата. Обн. ДВ. бр.101 от 18 Декември 2009 г. към чл. 2, ал. 2 от наредбата. Приложение 12, категория 3, към наредбата гласи: Картини и живопис, различни от тези от категории 4 или 5, изпълнени изцяло на ръка, върху всякаква основа и от всякакви материали. Датирани от преди: 50 години. На стойност в лева равна или над: 300 000.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
