Именно за нас, за това какво може да ни се случи" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: <i>Именно за нас, за това какво може да ни се случи</i>
Български  |  English

Именно за нас, за това какво може да ни се случи

 
Умберто Еко се оказа сред първите зрители на „Трудно е да бъдеш бог” на Алексей Герман. И е написал за него есе, публикувано във в. „Новая газета” в навечерието на световната премиера на филма в Рим.
 
Трудно е да бъдеш бог, но е трудно да бъдеш и зрител - в случая - на този свиреп филм на Герман.
Винаги съм смятал и писал, че всеки текст (литературен, театрален, филмов и изобщо всеки) е адресиран до някакъв „образцов читател”. Читателят от първото равнище иска да знае само какво става и как ще свърши историята. Читателят от второто равнище, преминавайки първото, препрочита текста и тълкува как е построен и какви повествователни и стилистични средства са го заразили при първото четене.
Обикновено второто прочитане е именно второто равнище. Освен ако не смятаме случаите, когато целта е хладен формален анализ, с какъвто се занимават филолозите, а не истинските читатели. Тоест, искам да кажа: да тълкува операторската, монтажната и всякаква работа и защо „Дилижансът” е велик филм може този, който в началото се е измъчвал на първото равнище, вълнувайки се дали Седми кавалерийски полк ще успее да измъкне дилижанса от бедата и ще остане ли жив Ринго Кид, влязъл в двубой.
За филма на Герман ще кажа, че е много трудно да се издигнеш над първото равнище. Щом попаднете в това платно на Бош, ви остава единствено да се влачите по затънтените ъгли, дори по тези, които не се виждат на истинското платно. Бълнувате под хипнозата на ужаса. Необходима е голяма сила на духа, за да възстановите дистанцията, необходима за преминаването от първото равнище на възприятие към второто.
Безспорно авторът разполага в текста си маркери, дори ще кажа връзки, приканвайки ни да преминем на това второ равнище. Имам предвид обилното използване на дълги кадри, създаващи ни чувството, че гледаме отдалече (и дори сякаш от друго пространство - нас изображаемото сякаш не ни засяга). Нещо от рода на Брехтовия метод Verfremdung, сформирал се у Брехт под влиянието на московските съобщения за „метода на остранението” при Шкловски.
Но как е възможно да се отстраниш от това, което разказва режисьорът Герман?
Данте, разбира се, се измъква от адската бездна (макар че това едва ли би се случило без Вергилий), но преди това преминава през всички кръгове и то не като свидетел, а като участник, на моменти грабнат от произтичащото, понякога напълно ужасен.
В примерно такова състояние преминах през ада на Германовия филм; и ме сграбчваше кошмарът, и изобщо не успявах да се отстраня. В този ад, създаден от нетърпимост и религиозен фанатизъм, от омерзителни прояви на жестокост е невъзможно да стоиш отстрани, все едно не става дума за теб, все едно не е за теб fabula narratur. Не, филмът е именно за нас, за това какво може да ни се случи или дори ни се случва, макар и в по-слаба степен. По-малко зловещо във физически смисъл.
Но си представям как това е трябвало да го възприемат хората, за които филмът е бил предназначен – по брежневското време, още съветско и малко отдалечено от сталинското. Именно в такава обстановка филмът се е превърнал в алегория на нещо, което на нас, разбира се, ни се изплъзва. Навярно на тогавашните зрители е било още по-трудно да се откъснат от възприятието, изисквано от първото равнище.
Ако все пак успеем да се освободим от тази пленителност на ужаса, се откриват аспекти, които несъзнателно сме разкрили вече на второто равнище. Това са разнообразни кинематографични цитати и разните монтажни похвати, използвани във филма.
Но наистина е необходимо крепко здраве и умение да следваш логиката на алегорията, както са можели да правят това средновековните читатели, които са били наясно, че се казва едно, а се подразбира съвсем друго (aliud dicitur et aliud demonstratur).
Така че, желая ви приятно пътешествие в ада. В сравнение с Герман, филмите на Куентин Тарантино са Уолт Дисни.
 
„Новая газета”, 11 ноември 2013 г.
От руски Геновева Димитрова
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”