Слама, охра и кармин
На 1 ноември 2014 в ХГ „Владимир Димитров–Майстора“ в Кюстендил се откри изложбата на Свилен Блажев, организирана по повод неговата 60-годишнина. Въпреки че художникът отдавна е емблема за родния си град, това е първата му изложба в тази галерия. Вероятно и затова тя носи всички белези на емблематичност – не просто заема всички зали, а включва и напълно преобразуваната от художника недовършена част на сградата, замислена като най-голяма галерия в страната. Резултатът от внимателната подготовка – едногодишен труд от страна на автора, екипа на институцията, сътрудници, както и огромното количество вложени строителни материали, е не само внушителна хронологическа панорама, позволяваща обобщен поглед върху творчеството на Свилен Блажев, но и крачка на художника в посока на концептуално мащабно мислене.
Откриването на изложбата съвпадна с празника на будителите и по този начин получи допълнителна тържественост. Неслучайно градът има повод да се гордее с художника. Творчеството му не просто винаги е следвано от одобрението и признанието на колеги и критици, но и заема съществена историческа зона в българското изобразително изкуство. Още първите му изяви са адмирирани като проява на изключително новаторство и смелост с опора в класическата подготовка и вкорененост в традицията. Днес неговите „Бъдници“ могат да се разглеждат като свързващо звено между т. нар. „традиционно” и т. нар. „неконвенционално” – преход, който обикновено се търси на границата между 80-те и 90-те. Употребата на традиционна образност, която интуитивно се разпознава от ума (оптимистично кара да мислим за културна общност!) - народните мотиви, стилизираните изображения на светци, заетите от иконописта жестове, ритмика и орнаментика у Свилен Блажев - се композират в ново поле и ненатрапчиво се вписват в него като точки на чувствителност, на моменти достигаща до напрежение. Тези разпознаваеми елементи водят независимо субстанциално съществуване. Ефимерността им ги поставя между физическото и концептуалното; фантоми - хем бездомни, хем по необходимост приютени...
Най-характерна за художника е неговата способност да предаде в творбите си сгъстено усещане за автентичност и интензивност на преживяването и на творческия процес и свързаната с него екзалтация. Работенето в/с материала у Свилен Блажев има за резултат изобразителна привлекателност, която понякога събужда атавистични пориви (ако „бъдникът“ е хляб, масата може да служи само за подпалки, ножовете - за копия, вилиците – за дараци и т.н.).
Щедрото на места натрупване на пигменти, пластове, фактури напомня за цветна наметка, „енкаустична“ кожа, руно или друг камуфлаж за някакъв първобитен импулс за действие...
Но каквато и да е въплътяващата (се) материя, с която авторът си служи, огънят, през който преминава, е (на моменти брутално?!) исихастки и нематериален; светлината (на вярата?!) прозира като мрежа или невидим циферблат. „Ритуалът“ явно е нещо, с което се сблъскваш; което се отнася до неспособността на човека да вземе участие в създаване, до неразбираемостта и недостъпността на всичко съществуващо, независимо от човешките усилия... Интересен е в залите на галерията диалогът между вече готовото и случилото се, между завареното културно съдържание и процедурите (апликации, колажи, асамблажи, разместване, наслагване, изстъргване, затрупване, скулптиране, моделиране, извличане, прикриване, заличаване, завоалиране, очертаване, проекция и т.н., и т.н.), които тази наличност може да претърпи в човешките ръце в една неуморна/повторяема/ритуална езическа обработка - заради самото действие.
Както и да се превеждат „бъдниците“ на езика на глобализацията, все остава впечатление за нещо разчленено, разкъсано и после вградено в очаквания, пожелания за утре, за бъдеще... Днешната диаграмност на това понятие се степенува в съотношенията между материалите: слама, пепел, цвят – вяра, ред, покой. Сортираните по количество и качество елементи се събират и срещат в жест на нетърпеливост, който изпреварва словото с няколко крачки. Намерението се отпечатва в белези на категоричност, непоколебимост и автентичност.
Човешкият формат, който Свилен Блажев упорито манипулира и обработва, присъства по различен начин в изложбата – в залата с рисунките като експресивна и наситена фигуралност, в тази с пейзажите – като внимателно любопитство към сегменти от сгъстена панорамност.
Интересно е и присъствието на автора в преобразуваните пространства на незавършената част на галерията – там в жест, напомнящ предкултурна неизкушеност, геометрични елементи от различен порядък и произход създават собствените си правила за съществуване и се адресират широко и смело на собствен език...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
