Ходене по буквите
Михаил Неделчев. „Любов и литература”. Фестивално и библиофилско издание, направено специално за представянето на Празниците на изкуствата Аполония 2013 в тираж 151 броя, като всеки екземпляр има специален номер и подпис на автора. Издателство „Нора 2000”.
Проф. Александър Балабанов през 1939 г. публикува книгата „Любов и поезия”, припомня ни Михаил Неделчев. Проф. Богдан Богданов миналата година, на свой ред, публикува „Разказ, време и реалност в древногръцката литература”, която в ръкопис, чувал съм, е била озаглавена „Любов и разказ”. Поезия, разказ... Неизбежно беше именно Неделчев да обобщи и, в крайна сметка, да направи красивата рекапитулация „Любов и литература”:той е многоопитен и неуморим както в любовта, така и в литературата. Виртуозно и всепризнато вещ в тях. Но нека направо цитирам един от фрагментите в самото начало на книгата: Многоопитната мъжка умора пред зависимостта от женската еротическа съблазън – вечна и неотменима... Всъщност, проф. Неделчев споделя с нас своите изкушения през последните години – прозрения, слова, изследвания. Споделя ги пред олтара на митичния не само за него Созопол, в който мнозина са имали възможността да слушат ерудитските му импровизации в Картинната галерия или на маса. Прочее, Поморие вероятно ще ревнува, защото централна фигура в книгата е любовникът Яворов, чийто най-проницателен и всеопрощаващ познавач е именно Неделчев. Но тук можем да срещнем и влюбените Дебелянов, Йовков, Боян Пенев и Елисавета Багряна, Александър Балабанов и Яна Язова, Кирил Кръстев, Христо Фотев, Иван Теофилов, Драгомир Петров, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Едвин Сугарев, Мирела Иванова... Да четем трагични биографии. Да се четем през литературните им тълкувания. Писани по различни поводи, но единни като подход към еротичното слово, събраните в книгата творби ни представят капризен и верен любовник на литературата. Любовник, макар тя отдавна да му е предана съпруга. А тази книга е тяхното убежище под ласкавото слънце на есенния Созопол.
Оля Стоянова. „Улица Щастие”. Редактор Екатерина Йосифова. Художник Кирил Златков. ИК „Жанет 45”, Пд, 2013, цена 11 лв.
За стиховете в „Улица Щастие” Кристин Димитрова казва: „При тях като че ли видимите среди на стила са премахнати, разкрасяването е забранено. Именно при този аскетизъм в подхода към текста се получава най-запомнящото се качество в стиховете на Оля: там всяка дума тежи.” Тежи като умора. Тежи като семейство. Тежи като същото това семейство, което е всичко, без което не може, всичко, с което може. Тежи като екскурзиите вътре в себе си, независимо дали външно си в Самарканд... Тежи като това от загриженост и дълг да забравиш кой си, но да прозреш, че и твоят спътник забравя за себе си. И точно тогава през умората пробива дарбата на Оля Стоянова - да освети отрудената любов, децата, дивите места. Книга за нулевата степен на семейния почерк, който и обикновеничък, може да е красив. Дори да ни уморява от красота. Прочее, проверих на картата, в София действително има улица „Щастие”, но…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
