От пръв поглед ( кино), брой 36 (3007), 01 ноември 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: И душевно, и смешно
Български  |  English

И душевно, и смешно

 
„Небраска” (Nebraska), 2013, САЩ, режисьор – Александър Пейн, продуценти: Албърт Бъргър, Рон Йеркса; сценарий - Боб Нелсън, оператор - Федон Папамайкъл, музика - Марк Ортън, в ролите: Брус Дърн, Уил Форте, Джун Скуиб, Стейси Кийч, Боб Оденкърк, Ранс Хауърд и др.
Награди: за мъжка роля (Брус Дърн) от Кан.
Показан на So Independent.
 
Нямаше по-адекватен филм за откриването на So Independent от „Небраска”. Той е всичко, което бихме могли да очакваме от независимото американско кино: камерна, нестандартна и значима човешка история, разказана искрено, през смях и road movie, филигранно изследване на душевните дълбини, ударно социално внушение, свободно и маниашко развихряне на фантазията... Всъщност, породистите филми за откачалки на Александър Пейн (1961) са сред малкото упования за бъдещето на самото кино.
„Небраска” отново е фокусиран върху маниакален пенсионер като в „Относно Шмид” (2002) с Джак Никълсън, но героят е романтичен непрокопсаник. Филмът отново се занимава с фамилни тайни, разпри и пари като в „Потомците” (2011), но показва средните щати. Отново пътува и спира с кола, като в „Отбивки” (2004), но с баща и син, а виното е заместено с бира...
Уди Грант (Брус Дърн) е побелял и едва крета в Билингс, Монтана, но си е навил на пръста, че е спечелил в Линкълн, Небраска, милион долара и никой не може да го спре. Има си писмо, макар то да е редови маркетингов трик. Жена му (Джун Скуиб) непрестанно му крещи, но бесовете й минават покрай ухото му – знае си своето. Не му пука и че големият им син Рос (Боб Оденкърк) е станал тв-новинар, нито пък че малкият Дейвид (Уил Форте) се е разделил с приятелката си. Иска си печалбата и туй то - за да си купи нов пикап и компресор.
В крайна сметка, Дейвид не издържа и поема с баща си и писмото му към Небраска. Оказва се несънувано приключение. Това е родният му край, а старият проклетник е бивш автомеханик и алкохолик. По пътя спират в родното му градче, където се събира цялата многолюдна фамилия, кризата е заступорила всичко живо, кръчмите и Ед Пегман не са мръднали от едно време, както и конфликтът католици-протестанти... „Милионерът” Уди се оказва местната знаменитост и, естествено, мишена за изнудване. На финала обаче...
Все е разказвал чешитски и остроумно Александър Пейн, но този път, при това за първи път с чужд сценарий, е сътворил чудо – гледаш в захлас ескалацията на старческите конфликти в прахта, тресеш се от смях от словесните пикантерии на майката (дори на гробището), стяга те за гърлото възрастовата немощ или дрънкащата пустота в кретането на средна Америка... Колко му трябва на човек, за да се чувства цялостен – мечта, та била и химера... Все е бил изобретателен в пластичното изразяване Александър Пейн, но в „Небраска”, отново с верния оператор Федон Папамайкъл, са постигнали хипнотичен ефект чрез черно-бялото – от индивидуалните и групови портрети на героите до панорамите, където крави са изтикани от кадър с бали сено. И красиво, и душно - по-живописно от цвят.
Брус Дърн има десетки роли в киното, сред които блести разпасаният Том Бюканън от „Великият Гетсби” (1974), а наскоро се мярна в „Джанго без окови” (2012) на Тарантино. С левентска осанка и физиономия на любопитно куче, все е бил експресивен, но като Уди Грант е феноменален. На 76 е изиграл ролята на живота си! При това – в харизматичната компания на Джун Скуиб, Уил Форте и още двайсетина актьори, които спокойно могат да минат за натуршчици.
Александър Пейн е двоен носител на „Оскар” за адаптиран сценарий („Отбивки” и „Потомците”). Последният бе номиниран и за филм, но ми се струва, че „Небраска” ще стигне по-надалече. А и да не стигне, със сигурност е от най-важните филми на годината. Вижте му заглавието само – една „Небраска”, а казва всичко. Като „Фарго” на братята Коен, но без кръвожадност.
още от автора


2 - 02.11.2013 16:57

В университета ви учат, но имай едно наум
От: Емануил Марков
Мила Галина, в университета ви учат, уви според наличната реалност - а тя е, както знаеш, все по-наситено жълта. Приеми, че самите ти преподаватели си дават сметка, че твоята бъдеща реализация е на този супер жълт терен... Знам, това е някакъв вид отчаяние... Но ти не ги съди, бъди сигурна, че те - твоите преподаватели, знаят, че имаш талант, но искат да те предпазят от разочарования и всякакви други гадости - като например невъзможността да си намериш работа... Най-важното е да бъдеш себе си и да се развиваш, отстоявай правото си да пишеш така, както чувстваш, че трябва. Не се отказвай! Дъното е достигнато, така че вече е време за оттласкване.
1 - 02.11.2013 15:33

На какво ни учат в университета?
От: Галина
Уча журналистика - 3-и курс. Целта на преподавателите ни е да ни "научат" как да пишем добре за различните издания, било то печатни или електронни. Всеки ден в нашите главици старателно се набива едно и също: "Трябва да пишете ПРОСТО, не употребявайте сложни изречения (добре, това го разбирам, защото и аз се "губя" в изречения-абзаци) - но - текста ви трябва да бъде семпъл (сиреч колкото е по-колоритен, толкова по-зле.
Само един пример ще дам (не искам да се съди пристрастно, тъй като коментара се отнася до в-к"Култура: трябваше да напишем текст (жанра беше без значение) на тема: "Бунтът на мравките". Когато прочетох моя текст преподавателката ми каза, че е твърде "образен" и, че го виждала публикуван само във в-к"Култура" - което беше оценка (по нейните думи) 50-50.

Споделям всичко това, в подкрепа на тезата, че проблемът не идва основно от медиите, некадърните преводи и т.н. Според мен проблемът се корени на едно друго ниво, което може би е по-голямата от двете злини - образованието, защото много по-трудно е да изкорениш нещо, което 4-5, дори 6 години ти се "набива" в главата толкова старателно, като нещо правилно и свещено. Поне моето лично мнение е, че повечето хора са склонни да изберат и повярват на нещо грешно, но научено в университета или в училище, отколкото на нещо прочетено в интернет или чуто по телевизията.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”