Потайниче, ледено цвете и мак
Аугуст Стриндберг. Приказки. Превела от шведски Свежа Дачева. Издателство Авангард принт, цена: 14 лв.
Преди време попаднах на „Изповеди” на Стриндберг- едно интервю, публикувано ден след смъртта му през 1912 г., в което той сам се пита и сам си отговаря. „Коя черта на характера си би описал като същностна?”, е един от въпросите му към себе си, а отговорът: „Странната смесица от най-дълбока меланхолия и най-удивително безгрижие.” В “Приказки” (1903) тази смесица е почти физически осезаема: гробовното и виталното, опрели буза едно о друго, притаени в необяснимо приятелство. Всяка приказка те облъхва така, че едновременно до сетивата ти достигат и студът, и топлината. Така нямаш чувството, че трябва дълго да чакаш доброто, защото то е втъкано в злото и утешително струи през него. Ала и обратното - през ефирната кожа на живота ясно прозират тъмните нишки на смъртта.
Дали това са приказки за деца? Изкушавам се да мисля, че да, доколкото си имам теория, че децата разбират и без да разбират. Нима пленителните истории не са повече камбанен звън, отколкото камбана - не ти е нужно да ги видиш и пипнеш, за да доловиш мащаба и мелодиката. Сравнени с Андерсеновите (в едно интервю Стриндберг се подписва като “ученик на Андерсен”), тези истории не отстъпват по поетичност и въображение, но са по-безцеремонни и иронични. А в тъмните краски напомнят Хофмановите. Най-честно ще е обаче да призная, че тези приказки, пълни с „просълзени звезди”, „люлчини одеалца” и „тефтери на съвестта”, приличат най-вече на себе си.
Любимото същество на Стриндберг, според същото онова интервю, е пеперудата. Представете си „Приказки”-те като “очите” върху пеперудени криле - будят възторг, примесен с нещо страховито. Сред най-вълнуващите за мен ще останат „Фотография и философия” (своеобразна теория на недостатъците), „Поспаланецът” („той е имал слънце, без да знае”), „Ювал без Аз” („той вярваше на всичко, което хората казваха за него, тъй като сам не знаеше кой е…”) и приказката за Синьото крилце („Сега ще четеш в буквара на природата.”).
В тази книга никнат и вехнат толкова много цветя. А част от техните имена я описват далеч по-лаконично и точно, отколкото аз бих могла... Потайниче. Ледено цвете. Мак.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
