Ходене по буквите
Владо Трифонов. „Куци ангели”. 29 разказа + 1 пиеса. ИК „Жанет 45”. Пд, 2013, цена 16 лв.
Разбира се, подзаглавието на книгата би могло да бъде и обратното: 29 пиеси и 1 разказ. Би могло да бъде дори 30 документални филма, ако ни подведе една от битностите, в които познаваме автора на „Куци ангели” – кинематографията. Владо Трифонов бързо гради зрими и колоритни образи, в които разпознаваме, приятно и неприятно, свои познати и свои непознати, но преди всичко разпознаваме собственото си софийско време. Авторът осмива нашия посттоталитарен Преход към нищото. А то, нищото, е човекът, свел себе си до задоволен битов интерес. Метафизично пребит до бит. Задължително провален от самия себе си фанфарон. Разбира се, Владо Трифонов се саморазправя най-вече с претенциите на софийската артистична бохема от 90-те години насам. Разравя червените корени на благополучието й. Систематизира посттоталитарните клишета за възхода й. Прави го къде с търпелив хумор, къде злорадо. Няма положителни герои. Ала и отрицателни герои няма. Другото име на живота най-вероятно е преход, внушава ни той. И без митичния политически преход, пак щяхме да сме си същите. Нахален в обобщенията си, поглъщащ и читателя в собствената си резигнация, уморен от фалш, Владо Трифонов няма време за стил. Като собственото ни време.
Крум Филипов. „Воден знак”. Стихотворения. ИК „Жанет 45”, Пд, 2013, цена 9 лв.
През 1994 г. Стефан Продев пише в „Дума” по повод „Затръшнато небе”, първата книга на Крум Филипов: Искам да му вдъхна вяра и кураж, да му пожелая успех. В нашето пияно време това не е малко. Ще бъда щастлив, ако улицата ни срещне отново. И ако отново между два клаксона получа втората му книжа. Тогава дано бог е зает, та да седнем двамата на чаша ракия. Във втората книга на Крум има едва десетина нови стихотворения, а и незабравимият Продев е зает с Бога, та няма как да й се порадва. Но ние можем. Оказва се, че аз поне помня почти всички стихотворения, а фрази от тях са добили в съзнанието ми статут на афоризъм. Просто стихотворенията на Крум Филипов, вече театрален, филмов и телевизионен режисьор, не са увредени от безпощадния ход на годините - напротив, бохемската баладичност, виталната трагика, превръщането на емоционалното преживяване в таен словесен ритуал, едрите, но смирени жестове, всичко е оцеляло… Така до края. И когато/ доземи се поклоня на планината -/ пръстта сама ще ми направи път…
Владислав Тинчев. „Юдит, която вече не е същата след тази книга”. Стихотворения. ИК „Жанет 45”, Пд, 2013, цена 9 лв.
Заедно с Иво Рафаилов, в края на 90-те Владислав Тинчев беше едно от най-умозрителните и обемни присъствия в младата българска лирика. След книгите си „Сезоните на моята действителност” (1998) и „Попадане”(2000), „Юдит” е завръщането му на българския подиум – сега, когато той е автор и на фрагменти, сценарии, обзори на телевизионния бранш в Германия. Сигурен съм, че Владислав Тинчев очаква своите читатели в разминаването между Юдит и „Юдит”… И не досажда с двусмислени фрази.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
