Еin anderes Europa
В навечерието на изборите за федерален парламент посетилият Берлин би очаквал да види града, обхванат от бурни дебати за Европа. Обаче германците са странно дистанцирани от въпроса. Предизборната кампания се занимаваше предимно с разкритията за американските електронни подслушвания (аферата Сноудън), с поскъпването на енергията и на грижите за децата. И това е всичко. Ключов елемент за разрешаване на кризата на еврото, Германия изглежда грижливо отбягва всяка дискусия по алтернативите (никоя от тях не е безплатна), която би могла да доведе до разцепление.
Откакто избухва еврокризата, много европейски правителства бяха сменени. Когато става дума за германската канцлерка Ангела Меркел обаче, вярно е обратното. Германците я обожават – преди всичко и най-вече, защото иска от тях малко. Но и защото тя практикува един нов вид политика на властта в Европа – меркиавелизъм – комбинация от Макиавели и Меркел. Кое е по-добре: да те обичат или да се страхуват от теб, пита се Макиавели в „Принцът”. Отговорът му е, че са необходими и едното, и другото, но тъй като е трудно да се съчетаят, много по-сигурно е да се страхуват от теб, отколкото да те обичат, ако трябва да се избира между двете.
Меркиавели прилага този принцип по новаторски начин. В чужбина трябва да се страхуват от нея, в Германия тя обича да бъде обичана. Брутален неолиберализъм извън границите, консенсус, размесен със социалдемокрация, в самата Германия – това е печелившата формула, която позволи на Меркиавели постоянно да засилва собствената си позиция и позицията на Германия.
Впрочем, съществува фрапиращо противоречие между позициите на ръководещите елити и позициите на политическите партии. Във всички европейски страни могат да се намерят мощни евроскептични или антиевропейски движения, които отразяват нарастващото недоволство на гражданите. В техните очи политиките на икономии, които им биват налагани от правителствата им, са чудовищна несправедливост. Те ги карат да губят и последния си лъч надежда и доверие в националните и европейски политически системи.
И тук Германия е различна, в нея цари рядък консенсус. Наистина, двете опозиционни партии, социалдемократите и Зелените, се противопоставяха на една или друга точка от програмите за икономии на Меркел, но винаги гласуваха с нея в парламента. От друга страна, две от партиите, които съставят правителството на Меркел, баварската ХСС и либералната Партия на свободните демократи, са забележително раздалечени от позициите на собственото си правителство и много по-малко ентусиазирани от европейското ангажиране в спасяването на Гърция. От което следва, че германският дебат по кризата на еврото не предизвика опозиция в парламента.
Кризата на еврото обаче е на път да достигне критичен стадий и Германия трябва днес да вземе историческо решение. Тя трябва да избере: или да съживи във въображението на хората мечтата и поезията за една политическа Европа; или да се придържа към една объркана политика и да прибягва към колебанието като средство за принуда – докато накрая еврото ни раздели. Германия стана твърде силна, за да си позволи лукса на нерешителността и на бездействието. Германия обаче върви по пътя си като сомнамбул. Или, както казва Юрген Хабермас: Германия не танцува по вулкана, тя спи върху му.
Върхът на парадокса обаче е, че дори Германия да не спи върху вулкан, дори и да няма никаква дискусия за времето на решението, контекстът, който ще се оформи вследствие на изборите, много вероятно ще бъде благоприятен за преминаването на следващ етап по пътя към европейско политическо единство. В действителност, повече от вероятно е, че Ангела Меркел ще остане в канцлерството за трети мандат. Очаквам да присъствам на един мълчалив завой към една по-европейска политика. В крайна сметка, промените в позициите са ключов елемент от политиката на Меркиавели. А да спаси еврото и Европа, би било за нея червена точка за учебниците по история.
При много малко вероятната хипотеза Меркел да не бъде преизбрана, едно червено-зелено правителство сигурно би поело инициативата заедно с Франция, Италия, Испания, Полша и т.н. да поправи грешката при зачеването, белязала европейския валутен съюз, и да прекрачи следващия етап, целящ да довърши политическия съюз – тогава би се създала ситуация, при която Меркел, в опозиция, би участвала неформално в „голяма коалиция”.
Нека видим как гледат на германските избори в чужбина. В различните правителства, по европейските улици и по коридорите в Брюксел всички очакват да видят в каква посока ще тръгне Берлин.
От 23 септември нататък, каквато и политическа констелация да се роди на изборите, въпросът каква Европа искаме и как да я изградим, ще бъде в основата на германската и европейските политики. Да се надяваме това да бъде ein anderes Europa („една друга Европа”), космополитна, способна да защитава позицията си в един свят, заобиколен от опасности, а не eine Deutsche Bundesrepublik Europa („една немска федерална република Европа”).
Текстът е публикуван преди изборите в Германия в The Guardian и в La Repubblica
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
