Безграничната литература
Забелязала съм колко бързо милата родна картинка успява да замени впечатленията, които всяко пресичане на границата оставя у нас. Затова бързам да разкажа за току-що завършилия Международен литературен фестивал „Виленица” в Словения. Малката държава има и още един фестивал – на поезията и виното, на който имах честта да бъда преди години.
„Да, знам името на български поет - отговори на въпроса ми ирландският писател Алън МакМонагъл. – Румен Леонидов, защото когато той миналата година спечели Кристала на „Виленица”, бях тук, но смятам да науча и още имена”... На „Виленица” са били доста български автори, за тях едва ли ще е изненада това, което разказвам, но на тазгодишното 28-мо издание имаше наистина известни имена сред съвременните писатели от цял свят. Тук беше китайката Джао Съ, която е поет и редактор на престижно китайско списание за съвременна поезия, а автори, като Олга Токарчук (Полша), Илма Ракуза (Швейцария), Давид Албахари (Сърбия), Радка Денемаркова (Чехия), Владимир Копицл (Сърбия) и Лукас Берфус (Швейцария), са вече известни на българския читател. От около 40 присъстващи тук автори от Словения и от света избирам няколко, чиито текстове ми направиха по-силно впечатление – Оли Хайконен от Финландия, Игнаци Карпович от Полша, Ана Пепелник и Катя Перат от Словения, Гери Луз от Великобритания, Катарина Хакер от Германия, Брита Щайнднер от Австрия, Таня Маларчук от Украйна. Маларчук спечели Кристала на Виленица, а сънародникът й Артьом Чапай – резиденция в избрано от него място. Фокусна страна тази година беше Швейцария, чийто представител Арно Камениш чете на ретроромански и с това впечатли публиката. Трима писатели бяха почетни гости на фестивала – словенецът Флориан Липуш, австрийският поет Лудвиг Хартингер и - в годината, когато празнува 100 години - словенският писател Борис Пахор. Този списък с имена дано свърши работа на някои български издатели…
Фестивалът тази година беше с мото: „Вдъхновението на границите”. За мен лично „Виленица” ще остане с изчезването на границите - принадлежността ми за тези няколко дни към полската група, с която бяхме като стари познайници, със съсредоточената и любопитна публика, с духа на Рилке в замъка на Дуино (Италия), където имаше четене, с неочакваното откритие, че с Гери Луз имаме обща приятелка в лицето на поетесата Линда Франс, с деликатността на Илма Ракуза, със спонтанността на Брита Щайнднер и откъса от романа й за художника Алфред Кубин, с подаръка, който получих от Джао Съ, с отсъстващото присъствие на Ана Пепелник, с непрестанното пушене на Игнаци Карпович, с падането във водата на залива на Копер на словенската преводачка от полски Яна Унук, най-сетне с лачените обувки на Андрей Блатник, председател на журито на фестивала, с които той танцуваше на афтърпартито последната вечер, в която дори не спах.
И за да не бъда обвинена, че занимавам със своите впечатления мнозинството, ще кажа още нещо - важно, според мен. От „Виленица” ще остане също и изненадата ми, че на закриването в пещерата, дала името на литературния фестивал, е дошъл Президентът на Словения Борут Пахор, а не можах да си спомня български държавен глава да е снизходил до наше литературно събитие. Може би защото нямаме международен литературен фестивал… Благодарна съм, че бях поканена на „Виленица”, но как да поканя някого тук?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
