Графиката като инструмент
Йордан Панков, Replace, Галерия „Аросита”, 17-30 септември 2013.
REPLACE е поредният проект на Йордан Панков, който следва една заявена стратегия на намеса и коментар върху класически произведения на изкуството. Още в самото заглавие на изложбата се съдържат някои от същностните характеристики на артистичния му метод. Оперирайки със спекулативните средства на подмяната, чрез демитологизирането на високите стойности и тяхната повторна сакрализация, художникът създава индивидуална система от визуални образи и значения. Тези образи могат да намерят гостоприемна среда както на полето на класичното, така и в пространството на колективното съзнание и масовата култура на съвременния свят.
Непрекъснато мимикриращата и изплъзваща се природа и неясната генеалогия на съвременния визуален език, синкретизмът на образа и многопластовата му семантика – от тази изходна позиция Панков успя да изгради доста ясна и запомняща се система от иконични знаци, вплетени в поетиката на една лична митология.
За разлика от живописните цикли от последните няколко години, като FLY-BY, LOSTи ANTROCONIX, сега художникът търси мотивация в различна медия – линогравюрата. Смятам за излишно напомнянето за ролята, която има тиражираната графика в исторически план. Този вид медия – графиката, наред с формално-стиловите си отлики, притежава определени функционални и оперативни характеристики. Извън пластическите и естетически си достойнства, графиката повече от всеки друг традиционен изобразителен вид е носител на изключителна информационна ценност.
Акцентът в изложбата е поставен върху цикъла REPLACE – серия от 9 линогравюри в лимитиран тираж от по 10 отпечатъка, първите от които са показани в „Аросита”, като намерението на автора е останалите да бъдат изпратени на популярни личности от света на изкуството, политиката и шоубизнеса.
Панков заявява случването на изложбата като преднамерена реакция на поредната остра политическа конфронтация и поредната опасност, на която са изложени паметниците на световното културно наследство. Само припомням печално известните примери с колосалните статуи на Буда в провинция Бамиан, Афганистан, погромите над християнски паметници в страните от бивша Югославия, разграбването на иракските музеи...
Както и в по-ранните си изложби,художникът прави коментар на изгубени, откраднати или унищожени класически произведения. Сред тях са „Рождество” и „Свети Матей и ангелът” на Караваджо, „Христос в бурята” на Рембранд, „Леда” на Микеланджело, „Концерт” на Вермеер, „Играта” на Дега и др. Минавайки през римейка, буквалния цитат, свободната асоциация, авторския коментар, сега Панков като че ли напуска полето на своя легендарен визуален архетип. Всъщност, от него е останало единствено наименованието. Графичните листи са напълно автономен свят, който като че ли се стреми да замести, да запълни загубата. Именно подмяната, спекулативното разместване и „подпъхване” в семантичните и визуални редове от история, цивилизация, традиция и морал са инструменти от арсенала на съвременната художествена практика, с които Панков реализира поредния си проект.
Какво всъщност е REPLACE на Йордан Панков? Търсене на диалогичност на полето на изкуството или опит за своеобразен пробив в неговата времева и ценностна детерминираност? Социален ангажимент на изкуството и отговорност на обществото за неговото опазване или поредният медиен шум...?
Изложбата проблематизира различните аспекти на изкуството. Може би най-значимият от тях е превръщането на класическия вид „тиражна графика” в своеобразна „социална мрежа”, в поредния инструмент на съвременното общество за обмен на информация и пропагандиране на идеи.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
