Софийската Алея на книгата
Издателски протест срещу нечетящите... И протест на четящите срещу издателите...
Докато на площад „Народно събрание” все още се чуват скандирания „Оставка”, на друг площад в София - „Света Неделя”, книгоиздателите обявиха „Оставка на скуката! Протест срещу нечетенето!” с първото по рода си събитие в столицата „Алея на книгата”.
Всеизвестно е, че в София провеждането на два Панаира на книгата – пролетен и зимен, е традиция. За нововъведения в една хубава, макар и не добре развивана традиция, никога не е късно, казах си аз, и с тръпнещо сърце срещнах новото си работно място между 17 и 22 септември. Въодушевлението ми не трая повече от няколко часа. След него настъпиха обяснимите колебания дали този книжен протест всъщност е чудесна нова инициатива или е просто поредният опит на АБК и членовете й да спечелят някой и друг лев.
Не ме разбирайте погрешно, не съм допускала възможност, при която това събитие да се проведе с чисто идеална цел. Казвала съм го и преди – книгоиздаването, колкото и да не ни се иска, все пак е бизнес. Но не като всички останали – все пак, бизнес и култура трудно се погаждат, а книгоиздаването трябва да ги уравновеси. „Алея на книгата” трябваше да бъде добре организирано събитие, което не само да зарадва читателите, но и да се оразличи от останалите два Панаира на книгата и да донесе приходи за участващите в него издатели. За съжаление, единствената разлика с Панаирите на книгата, която успя да осъществи „Алея на книгата”, беше по-бедното изложение, шатрите на открито (вместо щандовете в НДК) и липсата на дори малкото удобства, които все пак предлага Дворецът на културата.
Идеята в София да се създаде събитие, радващо посетителите като „Алея на книгата” във Варна, е чудесна, но по презумпция неосъществима. Факт е, че варненци са щастливи домакини на това събитие, защото са лишени от друг вид изложения на книгата.
Лично аз смятам, че асоциацията на българските издатели за пореден път се провали в организацията, както, прочее, се случва почти всеки път. Причините са няколко.
Първо, зад него ясно прозира организацията в последния момент. Обичайното за септември ветровито и дъждовно време обрече служителите на издателствата на студуване, а прокапалите върху книгите шатри и липсата на тоалетни бяха най-малките доказателства за ужасната организация.
Като следствие се яви и шокиращата липса на реклама, изключвайки няколкото радио съобщения и постери из София, както и недостатъчното присъствие в интернет пространството. Невъзможно е да се осъществи успешно събитие от подобен тип, ако не бъдат подготвени читателите и посетителите за появата му на неизползвано досега за тази цел местоположение, в необичайно до този момент време. Недопустим беше фактът, че през първите три дни от Алеята посетителите често задаваха въпроса дали само съответния ден ще могат да ни намерят на площад „Света Неделя”.
Ощетяващо посетителите беше и очевидно непостигнатото между издателите съгласие за ограниченото пространство, което доведе до присъствието на едва около половината, ако не и дори по-малка част от издателите на събитието. Това разочарова мнозина читатели, които, макар и отделили достатъчно време да посетят книжната седмица, не намериха любимите си издателства.
И не на последно място е добре да си зададем най-важния въпрос: „Имаме ли нужда наистина от столична „Алея на книгата”?” Защото, нека бъдем честни, това събитие не представлява нищо по-различно от трети Панаир на книгата, този път на открито, който все повече кара издателите да приличат просто на търговци, опитващи се да пласират стоката си на всяко възможно място по всяко възможно време.
Въпреки всичките си очевидни неуредици, все пак първата „Алея на книгата” в София носи претенцията да бъде културно събитие, от каквито столицата има крещяща нужда. Напълно подкрепям организирането на нови книжовни и културни събития на нови и необичайни за тях места. Освен това, на Алеята бяха представени много български автори, сред които Алек Попов, Силвия Чолева, Васил Георгиев. Раздадоха се много автографи, чуха се много радостни детски възгласи, състояха се много полезни и информативни срещи между издатели, читатели и автори. Но нека издателите и тяхната Асоциация осъзнаят реалната трудност в качествената организация на такъв вид събитие. И, драги издатели, моля ви, изпълнявайте качествено отредените ви функции, вместо да се превръщате в търговци. Търговци достатъчно си имаме. А добри книгоиздатели?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
