Любовни илюзии
„Влюбените” (Les bien-aimés), 2011, Франция/Вeликобритания/Чехия, 139 минути, сценарист и режисьор Кристоф Оноре, продуцент Паскал Кочето, оператор Реми Чеврин, музика Алекс Бопен. В ролите: Катрин Деньов, Киара Мастрояни, Людивин Сение, Луи Гарел, Милош Форман и др.
Показан на фестивала „Любовта е лудост” и в Дома на киното.
Закрил Кан и Москва през 2011, „Влюбените” откри адекватно „Любовта е лудост” 2013.
Привидно е мелодраматичен мюзикъл а ла „Шербургските чадъри” (1964) на Жак Деми с Катрин Деньов в началото на пътя й, при това годината е същата и в началото героинята Мадлен е продавачка (Людивин Сение), но в Париж и е доста по-разюздана. Не си поплюва - свива чифт червеникави обувки от магазина, където се труди, доработва си като проститутка, волна като птичка... Така се среща с командирования чешки лекар Ярослав Пасер (Радивое Буквич), с когото се влюбват и заминават за Прага. Там се ражда дъщеря им Вера (Киара Мастрояни), но през 1968 танковете влизат. В интерес на истината, Мадлен напуска Чехия преди всичко заради изневярата на съпруга си. След десетилетия я виждаме в Реймс, вече с лицето на Катрин Деньов, омъжена за полицай и все така лекомислена. Когато през 1997 Ярослав (Милош Форман) се пръква отново, доказват, че старата любов ръжда не хваща. Междувременно в Лондон Вера хлътва по американски ъндърграунд барабанист (Пол Шнайдер), който е гей, болен от СПИН, а по нея продължава да гасне бившето й гадже Клеман (Луи Гарел). След нелепата смърт на баща си тя заминава за САЩ, но 11 септември 2001 я заклещва в Монреал, а когато пристига барабанистът (с приятел), тя се самоубива. Филмът свършва чак през 2007 – Клеман изтръгва Мадлен от депресията и запрашват към Париж, където отново виждаме едновремешните обувки...
Позволих си подробен преразказ като аргумент, че филмът е повече от мелодраматичен мюзикъл – през цитати, дати, референции се проследяват четири десетилетия от световната история с травматични обрати. Знаково е присъствието на младоликия Форман и фамилията на героя му: възприема се като препратка към ранните му филми със сценарист Иван Пасер („Любовта на русокосата”, например), а и двамата емигрират в САЩ именно заради събитията от 1968.
Във „Влюбените” има няколко силни епизода, но ще откроя един - русите майка и дъщеря (и в живота) се разхождат, пеят и пушат на вечерна парижка гара, а меланхоличната песен продължава със самотната Катрин Деньов във влака. Магнетична е спойката помежду им – след дебюта на Киара Мастрояни в „Моят любим сезон” (1992) на Андре Тешине, „Възвърнатото време” по Пруст (1999) на Раул Руис и „Коледна приказка” (2008) на Арно Деплешан, те са заедно на екрана за четвърти път, а зад кадър са озвучили оригиналната и англоезичната версия на анимационния „Персеполис” (2007) на Марджан Сатрапи и Венсан Пароно. Киара е одрала кожата на Марчело Мастрояни, а трескавата й отнесеност някак сгрява излъчването на Катрин Деньов. Тя така се „разтваря” в образа на палавницата Мадлен, че от лицето й е изчезнало характерното за зрялата й възраст гнусливо изражение, както беше, например, във „Вятърът на нощта” на Филип Гарел (2000). Макар и още по-наедряла, не се дава. Дори е по-неотразима от харизматичната си дъщеря. Добре го е казал Кристоф Оноре: „Много е трудно да си френски режисьор и да не мечтаеш да снимаш Катрин Деньов. Тя е въплъщение на френското кино в същата степен, в която Достоевски е на руската литература”.
Оригинално замислен, ала безразборен и по френски бъбрив, „Влюбените” се разхожда между времена, държави и мелодии подир страстта. Опитва се да докаже илюзорността на чувствата, но пък стопля със сърдечност. А току-що от профила на Катрин Деньов във facebook дойде новината, че тя ще получи приза за цялостно творчество на 7 декември, когато ще се раздават Европейските филмови награди. Изненадана съм, че чак сега.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
