Медийни употреби на първия учебен ден
Никога през последните години телевизиите не са излъчвали новина за първия учебен ден в Сирия. Трябва да има военен конфликт, за да излязат от клишираната си схема на този празник. Дали там правят реформа в образованието? Какво ли учат? От новината на „Ройтерс“ разбираме само, че униформата на първокласниците е поскъпнала от 3 до 5 пъти заради войната. Цените в образованието са основният акцент.
Ромите са задължителни образи от схемата. На 16 септември оператори обходиха „различните“ училища във „Филиповци“ и „Столипиново“, за да броят кой е в час и кой отсъства.
А пък основният рефрен е непроведената реформа. Някой спомня ли си вече какво щеше да се реформира? Новинарите си я наричат „реформата“, сякаш всяко правителство идва с една и съща идея за промяна. Вече никой не обяснява в какво ще се състои.
Камерите още през август се впиха в образа на 7-годишната Ива от Буйново, която ще е единствената първокласничка в умиращото село. Изнамериха и най-младата учителка на 27 години, което е „позитивното“ в схемата. Селските училища са другите "обекти", посещавани кампанийно от тв екипи.
Къде обаче в тези репортажи е темата за същността на образованието на децата? Говори се за ефективност на образованието и се пита за проценти реализирани ученици в „бизнеса“. Това е телевизионната представа за смисъла на знанието.
Появиха се обаче и нови употреби на първия учебен ден. „Нова тв“ реши да употреби темата и да даде урок по телевизионна толерантност. Даже се получи серия от репортажи. Още в края на август стана ясно, че половината от първокласниците ще са от бедни семейства. В репортаж звучат мненията на Георги Богданов, представен като „експерт от Национална мрежа за децата“, и на Хасан Селимов, представен като „баща на Юксел“. Хасан Селимов трябва да изобрази бедната половина от семействата. А първокласникът Юксел от с. Река разказва накратко, че всички деца в селото имат колело и компютър за разлика от него. „Експертът“ от родителската организация съветва: Аз лично в моята практика като родител съм имал няколко такива момента, няколко такива случая – просто се сяда и се говори, че не материалното е най-важно в този случай. Докарахме я дотам, че да имаме „практика на родител“, сякаш е професия. А накрая репортерски глас обобщава, че, според специалистите (тоест родители в НПО), най-важното е децата да се научат, че в това да си различен няма нищо лошо.
Всъщност, в това да си различен в училище има много лошо. Защото различността идва от погледа на другите, а не е същност. И когато телевизията казва на Юксел и баща му, че са избрани за герои в репортаж, защото са различни - веднъж с имената си, втори път с бедността си, това вече е лошо. Трогателният репортаж трябваше да каже на съучениците на Юксел, че той не е по-различен от тях заради нямането. Вместо това, „неразлични“ зрители на телевизията от София откриват къде е село Река и пред „цяла България“ връчват компютър и колело на малкото момче, трогнати от неговите думи. Бащата на Юксел ще продължи да бъде беден, но първокласникът вече е „уеднаквен“ с другите деца в селото.
Освен заместители на родители, около първия учебен ден медиите насърчават и наемни почасови просветители. В този ден телевизиите традиционно се свързват със „звездите" и ги карат да разказват спомени. Но медии откриха нов начин да използват празника. В. "Стандарт" и ДСК заведоха певицата Андреа в 138 СОУ като част от кампания за насърчаване на учениците да посегнат към книгата. Във фейсбук възнегодуваха срещу лъскавата Андреа и присъствието на чалга в училище. Но не забелязаха друго присъствие. Какво въобще прави банка или мобилен оператор в училище? Излиза, че всеки може да дарява учениците. Медията прави даровете задължителни. Ами ако ученикът не иска да получи „100 причини да се гордея, че съм българин" (подарявана от „Стандарт“), защото не харесва това четиво, а харесва литература? А ученикът и училището стават заложници на камери и фотоапарати. Как да откажеш книга, като веднага ще бъдеш разпределен в графата на необразованите, а училището – в графата на неблагодарните?!
Бедността в училището кара частните фирми да възприемат децата като бенефициенти в писани от тях проекти и кампании. Децата обаче не са проект. И дано през новата учебна година телевизиите да забележат учителите - не защото са млади или побелели, бедни или богати, а защото подаряват на учениците начина, по който да четат книгите, а не начина, по който да ги притежават.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
